Останки от летящ динозавър на 83 милиона години бе открит край Трън. Птерозавърът бил толкова огромен, че крилата му са били около 8 метра. Наши учени за пореден път откриха останки от динозаври в този район и се похвалиха с отлично свършената работа.
Оказва се, че около Трън има и останки от крокодили и гигантски летящи влечуги. Всичко това предизвика изумлението на американския учен Стийв Брусати, който бе част от екипа на филмовата поредица „Джурасик парк“. Той пристигна у нас и с удоволствие се включи с дълбоките си познания в работата на българските си колеги.
Американският учен Брусати заяви, че откритията в България могат да се окажат изключително съществени за подреждане на пъзела на историята отпреди милиони години.
„Всяка една кост, колкото и да е непълна, си е награда, която е спечелена с огромни количества труд и много, много късмет“, заяви Владимир Николов, палеонтолог в Националния природонаучен музей при БАН.
„Всяка една костица носи някаква информация. Ще сме малко като очакване на Коледа да видим точно какво сме събрали“, допълни гл. ас. д-р Латинка Христова, ръководител на експедицията.
България изобщо не беше част от историята, когато започнахме да проучваме динозаврите. Не съм си и помислял, че може да стане дума за български динозавър, казва Стийв Брусати.
„Едно от големите открития в палеонтологията на динозаврите през последните 30-40 години е, че огромна част от тях наистина са били пернати. Българският динозавър най-вероятно не е имал пера. Били са покрити най-вероятно с люспи или с малки костни плочи. А ето тази другата кост е от същия тип динозавър, само че е от големия му пищял, тоест от тази част на крака, която е близо до глезена“, добавя Владимир Николов.
Разкопките през годините категорично показват, че около Трън има кости на динозаври. Само че сега преди дни там на същото място откриват нещо повече. Нещо, което още повече преобръща представите на света. Явно тук по нашите земи е имало и гигантски летящи влечуги.
„Европа е била вода и много малко острови. И не е ли невероятно, че преди 80 милиона години е имало птерозаври в небето ви. По земята, по която сега ходите, са стъпвали подобни чудовища като динозаврите? Този птерозавър е вероятно най-голямото нещо, което някога е летяло, крилата са били някъде около 8 метра. Един огромен самолет“, допълва американският учен.
А ето какво написаха от Природонаучния музей:
Приключи Петата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН в находището на динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна край Трън.
Оправдавайки надеждите на изследователите, тазгодишната експедиция се оказа изключително успешна. Бяха открити нови фосилни останки от гръбначна фауна на възраст над 83 милиона години, сред които няколко добре запазени едри зъби на крокодиломорфи, кости и костни фрагменти на различни микрогръбначни животни – риби, земноводни и др., парчета от коруби на костенурки, както и вкаменелости от по-едри животни. Една от находките, открита от Латинка Христова, ръководител на експедицията, привлече вниманието и на проф. Стийв Брусати, който се включи в експедицията.
Световноизвестният експерт по динозаврите и преподавател в Университета на Единбург тази година за първи път успя да се присъедини към българските си колеги и да участва в теренната работа. Той остана впечатлен от събраните до момента вкаменелости и оцени високо потенциала на находището като възможност то да се превърне в едно от най-важните находища на къснокредна гръбначна фауна в Европа. Д-р Латинка Христова и Владимир Николов използваха експертизата на проф. Брусати, за да приоритизират най-значимите в научно отношение вкаменелости и да очертаят плановете за по-нататъшното им изследване, което непременно ще включва дългогодишно сътрудничество между родните учени и палеонтолога от Единбург.
След прибирането им в София, на палеонтолозите им предстоят месеци в работа по почистване, консервиране и инвентиране на събрания фосилен материал в колекциите на БАН.
Специални благодарности изказваме на студентите геолози от Софийския университет, които за втора поредна година помагаха в работата на терен. В резултат на техните усилия бяха открити много нови фосили, като някои от находките се оказаха едни от най-интересните тази година.
