В официално обръщение председателят на ДПС Делян Пеевски заяви, че „35 години разграбване“ трябва да приключат и че държавната собственост повече няма да бъде разпродавана. Звучи като закъсняло осъзнаване на очевидното — че след еуфорията на прехода, вместо пазар и просперитет, България получи разпилени активи, кухи заводи и обеднели региони.
В публикацията му има пръст, насочен към имената на вчерашни и днешни врагове: Румен Радев, Иван Костов, Иво Прокопиев. Внимателният читател обаче ще види и друго — внимателно избраната амнезия към всички онези приватизационни сделки, случили се с мълчаливото одобрение на политическите среди, в които Пеевски винаги е бил фактор.
Предложението да се закрие Агенцията за публичните предприятия и контрол и да се създаде „нова законова рамка“ звучи решително, но повдига въпроси: ще бъде ли това новият механизъм за контрол или нов инструмент за преразпределение? „Държавата като добър стопанин“ е израз, който в българската история често предшества още един кръг от назначени директори и печеливши фирми.
Речта се увива в образа на социална мисия — жилища за военни и лекари, болници, детски градини. На хартия това е страната, в която всички искаме да живеем. В реалността обаче, без отчетност и прозрачност, всяка такава програма може да се превърне в познатия сценарий: обществен ресурс, преразпределен тихо и целенасочено.
Истинското „ново начало“ би започнало с отваряне на архивите, пълна ревизия на приватизационните сделки и наказателна отговорност за виновните — без значение в коя партия са днес. Без това, думите ще останат само добре подредени обещания, а държавната собственост ще продължи да сменя ръцете си по добре познатите коридори.
