Муса Хасая Касера от Бугиса, Уганда определено е взел идеята за „голямо семейство“ доста сериозно – 68-годишният мъж е горд съпруг на 12 жени, баща на 102 деца и дядо на 578 внуци.
Признава, че вече не помни имената на всичките си деца, нито рождените им дни. Освен на първородното и последното дете. За останалите ползва „пищови“ – рови се из стари тетрадки, в които ги е записал или използва жокер „помощ от приятел“ – допитва се до някои от съпругите си или до сина си Шабан Магино, 30-годишен и учител по професия, което го прави един от малкото образовани в семейството.
През 1972 се жени за първата си съпруга. Тогава и двамата били на по 17 години. След това обаче семейството започнало да расте, и расте, докато в крайна сметка броя на членовете в него наподобява населението на малко село. „Отначало беше като шега, но после се превърна в проблем“, казва Муса. Цялата му династия обитава една разпадаща се къща с ръждясал ламаринен покрив и около двайсетина калени колиби с покриви от слама.
Жените му вече са на контрацептиви. „Аз не съм“, уточнява той. „Но не планирам повече деца. Научих си урока.“ А този урок е скъп: със само два акра земя и без никакви доходи, Муса среща големи затруднения в изхранването на семейството си.
„Но храната едва стига“, казва третата му съпруга, Забина. „Принудени сме да храним децата веднъж дневно или в по-светли дни – два пъти“. Забина споделя още, че ако е знаела, че Муса има още жени никога не би се омъжила за него. Но когато най-сетне приема съдбата си той продължава с четвърта, пета… докато стават 12.
Много от членовете на семейството на Муса изкарват прехраната си, вършейки домакинска работа за съседите или прекарват часове в събиране на вода и дърва, като за това се налага да изминават километри пеша всеки ден.
Две от съпругите му вече са го напуснали, а други три са се изнесли на 2 км от селото, просто защото…няма място. Въпреки това, животът на семейството тече спокойно.
„Няма караници“, хвали се Муса. Провежда семейни събрания всеки месец, за да поддържа семейната идилия. Когато дойде време за обяд, който обикновено се състои само от варена касава, Муса излиза от колибата си и извиква: „Хайде на ядене!“, след което всички се нареждат като първолаци пред лафка.
В своя край Муса се е превърнал в местна знаменитост и за жителите на района той е жива легенда. Вероятно заради това останалите му жени не само не са избягали, а го гледат като чудо на природата, при това с много любов.
„Сега осъзнавам, че това беше безотговорно“, признава с въздишка. „Но какво да се прави – децата вече са тук и трябва да се грижа за тях“
