На 24 август – в деня, когато Украйна отбелязва своята независимост – две групи автобуси спряха на различни гранични пунктове. От вратите им слезли хора, които дълго време са били отбелязвани в доклади само като „задържани“ или „обменяеми“. Майки, чиито имена рядко стигат до новинарските емисии, прегръщаха синовете си – прегръдки, които в други обстоятелства биха изглеждали обикновени, но сега се превърнаха в символ на оцеляване.
С посредничеството на Обединените арабски емирства Русия и Украйна освободиха по 146 души от всяка страна – част от поредицата размени, които се превърнаха в тихо продължение на войната, зад кулисите на дипломатическите преговори.
Кого върнаха в Киев
Украинският координационен щаб за военнопленници съобщи, че сред завърналите се са военнослужещи от различни звена – армията, Националната гвардия, Държавната гранична служба. Наред с тях – цивилни, чието присъствие в списъците напомня за безразборността на руските арести в окупираните територии. Сред освободените са журналистите Дмитро Хилюк и Марк Калиуш, както и бившият кмет на Херсон Володимир Миколаенко.
Много от тези хора са били задържани още през пролетта на 2022 г., когато руските сили установиха контрол над части от Южна и Източна Украйна. За семействата им това означава повече от две години на мълчание, слухове и отчаяни опити да получат потвърждение, че близките им са живи.
Руският разказ
Руското министерство на отбраната съобщи, че собствените им военнослужещи, освободени в рамките на сделката, са отведени в Беларус за медицински и психологически грижи. В същото изявление беше посочено, че Украйна е върнала и осем цивилни от Курска област. На разпространени видеозаписи войници, в униформи без отличителни знаци, празнуват в автобусите.
Владимир Медински, който често представлява Москва в преговорите, заяви, че размяната е „значителна стъпка напред“, но обвини Киев, че не е върнал всички задържани цивилни от Курска област. По думите му над 20 души остават в украински арести – твърдение, което Киев не коментира.
Между официалните съобщения и личните драми
Точните места на размяната не бяха разкрити – в най-добрия случай посочени само като „неуточнени пунктове“. Тази непрозрачност, поддържана и от двете страни, се превърна в характерна черта на преговорите за военнопленници. За ОАЕ, които посредничат при подобни сделки от началото на войната, жестът е начин да демонстрират неутрална роля в конфликт, в който малко държави запазиха такава.
Особено внимание привлече освобождаването на Дмитро Хилюк. Журналистът беше в неизвестност от 2022 г., някои колеги вече го бяха обявили за мъртъв. Новината, че е жив и отново на украинска земя, предизвика реакции от международни организации за свобода на пресата. CNN напомни на 25 август, че случаят му е един от най-ярките примери за опасността, пред която са поставени репортерите в окупираните територии.
Ден на независимост, ден на освобождение
За Украйна размяната имаше и символично измерение. Денят, в който страната чества декларацията си за независимост от Съветския съюз през 1991 г., този път беше белязан от връщането на десетки украинци, които Москва се опита да превърне в безименни заложници.
А за семействата – задържането и освобождаването не са числа в официални съобщения. Те са разкази за майки, които прегръщат синовете си след години на очакване. За бащи, които научават, че децата им са оцелели. За журналисти, чието завръщане е напомняне, че истината също може да бъде пленена, но и освободена.
