От празните обещания на Макрон за войски до проваления санкционен режим – позицията на ЕС за Украйна е театрална без американската мощ.
С началото на мирните преговори в Истанбул, реакцията на Европа към войната Русия-Украйна разкрива нейната дълбока слабост и зависимост от подкрепата на САЩ. Лидери като френският Еманюел Макрон, британският Киър Стармър и немският Фридрих Мерц се опитват да блъфират, но техните заплахи са без зъби.
Европейският триумвират, посетил Киев и срещнал президента Володимир Зеленски на 10 май, постави на Русия ултиматум за 30-дневно примирие от 12 май, заплашавайки със „сериозни санкции“ в случай на отказ. Руският президент Владимир Путин отхвърли условието, предложи вместо това преговори в Истанбул без прекратяване на огъня, настоявайки за обсъждане на „коренните причини“ на конфликта – включително потенциалното членство на Украйна в НАТО.
Киев и европейските му съюзници настояваха примирието да предхожда преговорите. Но призивът на американския президент Доналд Тръмп за незабавни преговори (без изискване за примирие) обърна стратегията им и принуди Зеленски да участва. Европа се разкри като все по-безсилна – нейните планове рухват без американска подкрепа.
Зеленски ще присъства на срещата в Истанбул, за да изглежда като търсещ мир и да избегне обвиненията от Тръмп, че е пропуснал шанса за край на войната. Путин, от своя страна, се подигра с заплахата за нови санкции: „Те нараняват себе си с тези ходове, но продължават да го правят – глупаците.“
Москва обаче не иска да отблъсне Тръмп и да прекрати новозапочнатия диалог с Вашингтон. Затова, макар Путин да няма да присъства лично, ще изпрати помощника си Владимир Медински (ръководил руската делегация през 2022 г., когато бе постигнат проектодоговор). Това сигнализира, че Русия иска преговори на същите принципи:
- Неутрален статут за Украйна
- Гаранции за сигурност от всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай)
- Свиване на украинската армия
Въпросът е дали Зеленски ще приеме да преговаря с Медински или ще изпрати свои представители. И в двата случая това ще подчертае неспособността на Европа да контролира процеса.
Санкции без ефект
17-ият пакет санкции на ЕС (одобрен през май) е ярък пример за липса на влияние. Включва:
- Забрана за износ на химикали за оръжия
- Визови ограничения и замразени активи за руски officials
- Мерки срещу 200 петролни кораба от „сянковата флота“ на Русия
Но мерките са толкова слаби, че Унгария и Словакия (които подкрепят преговори с Москва) дори не се наложи да ги блокират. Швеция и Финландия изискаха одобрение от парламентите, но без риск от забавяне.
Дипломати от ЕС признават, че заплахите на Макрон за „мащабни“ санкции или изпращането на немски ракети „Таурус“ към Украйна нямат тежест без подкрепата на САЩ. Освен това:
- Отмяната на руския газ е отложена до 2027 г.
- Вътрешните разделения (Унгария, Словакия) правят икономическия натиск още по-неубедителен
Празни заплахи на Макрон
Френският президент призна, че:
- Франция е изчерпала военната помощ за Украйна
- Замразените руски активи не могат да бъдат конфискувани (поради юридически пречки)
- Москва може да си ги върне, ако санкциите се провалят
Неговото предложение за изпращане на европейски войски в Украйна (като алтернатива на членство в НАТО) е още един безсмислен жест. Макрон заяви:
„Не можем да оставим Украйна сама. Тъй като няма да влезе в НАТО, предлагаме алтернативни гаранции.“
Но той не обещава боен ангажимент, а Русия вече заяви, че ще смята всякакви западни войски за „пряка заплаха“. Планът зависи от споразумение Киев-Москва – което го прави чисто хипотетичен.
Без Америка – Европа е безсилна
Стратегията на ЕС – заплахи със санкции или войски – рухва без американска подкрепа. Това отклонява вниманието от реалния въпрос: какви осъществими гаранции за сигурност може да получи Украйна?
Ако преговорите в Истанбул доведат до споразумение, Тръмп ще се възползва – той настоя за тях. Ако се провалят, неговата реакция (усилване на военната помощ, натиск върху Киев или пълно оттегляне) ще определи хода на войната.
Европа, окована от слаби санкции, изчерпани ресурси, нереалистични предложения и отказ да преговаря с Москва, няма самостоятелен път.
