Политологът от „Тренд“ Димитър Ганев чертае сценарий, който звучи като от учебник по български преход: предсрочни избори, отслабено правителство и президент, който може да превърне личния си рейтинг в партийна валута.
Ганев подчертава очевидното, което обаче мнозина в политическата върхушка предпочитат да премълчат – че държавният глава Румен Радев би имал значително предимство, ако реши да атакува избори още в мандата си.
„Едно е да атакуваш парламентарни избори от позицията на действащ президент, друго е да чакаш края на мандата си и тогава да създадеш партия“.
Този прочит на ситуацията всъщност признава колко силна е институционалната броня, с която Радев разполага. В президентската институция доверието е традиционно по-високо от това към правителствата и парламентите – не защото тя е по-ефективна, а защото стои встрани от ежедневната отговорност. Именно това превръща идеята за „партийния Радев“ в политически казус от първа величина.
Ганев обръща внимание и на друг факт – времето работи срещу президента. Ако изчака редовните избори, той ще трябва да се изправи срещу добре смазаните изборни машини на ГЕРБ и ДПС, особено на местно ниво, където традиционните структури са бетон.
Същевременно проучванията на „Тренд“ показват, че ГЕРБ-СДС продължава да държи първото място с 26,4%. „Ерозия има, но тя идва не от твърдото ядро, а от периферията и отчасти от партньорите им в управлението“, уточнява Ганев. Тоест – системата на Борисов е далеч от разпад.
Фонът на този разговор е още по-сериозен – високите цени и инфлацията, които според социологическите данни вече година и половина са проблем №1. Натрупаният протестен потенциал е очевиден, въпросът е кога и къде ще се излее: на улицата или в урните.
В този контекст прогнозата за Радев изглежда не толкова академична, колкото предупреждение. Ако реши да премине от държавен глава към политически играч, изборният терен може да му предложи благоприятен момент – но и да го погълне в същия водовъртеж, който вече десетилетия изяжда всяка „нова надежда“ в българската политика.
