През изминалата година България се изкачва с 21 позиции нагоре в класацията на “Репортери без граници” за свобода на словото.
Така заемаме 91-во място от включените в статистиката 180 страни.
От международната неправителствена организация обаче подчертават, че са използвали нова методология за изчисление, заради което списъкът е несравним с тези от предишните години.
Положителната промяна в социологическите данни не се равнява на разрешаване на проблема в българското общество. Темата за свободата на словото в страната ни е изключително наболяла.
Няколкото ни водещи медии са собственост на олигарси, а по-малките, които се борят за доказване на истината и разобличават премълчаното от по-големите, биват маргинализирани.
Освен това обикновеният човек е непрестанно заливан от информационен поток, в който обаче няма гарант за истинността на новините. Особено преди избори е важно да се замислим по темата.
За да вземе всеки гражданин едно наистина информирано решение, то би му се наложило да следи ежедневно (за доста по-дълъг период от предизборната кампания) една неимоверна част от този информационен поток и непрестанно да анализира казаното, за да отсее лъжата от истината.
Албер Камю казва: „Свободната преса може да бъде добра или лоша, но със сигурност без свободна преса ще бъде само лошо”.
Нека си дадем сметка не е ли до голяма степен политическата криза резултат от липсата на свобода на словото в България от години насам и от преследването на частни интереси в медиите, чрез които техните собственици дърпат чергата към себе си.
*Катя Илиева е дългогодишен криминален и съдебен журналист, работила е дълго и в системата на МВР
