Лена Бориславова е извън листите на „Продължаваме промяната“.
Формално – по „лично решение“.
Реално – поредният сигнал, че партията, издигнала лозунга за нов морал в политиката, продължава да се разпада отвътре, докато публично симулира единство и контрол.
Бориславова не беше периферна фигура. Тя беше лице, глас и изпълнител на политическата воля на ръководството – началник на кабинета на Кирил Петков, медиатор в институционални конфликти и един от основните публични защитници на управлението в най-кризисните му моменти. Днес същата тази фигура внезапно се оказва ненужна за парламентарния проект на партията.
Официалното обяснение – че решението е лично – звучи удобно, но празно. В българската политика подобни формулировки обикновено прикриват вътрешни размествания, загуба на доверие или нуждата от изчистване на политическия образ преди избори. Особено когато става дума за човек, който до вчера беше част от вътрешния кръг.
Отстраняването на Бориславова съвпада с период, в който „Продължаваме промяната“ се опитва да ребрандира самата себе си – по-малко ентусиазъм, повече контрол; по-малко лица от първата вълна, повече управляемост. Партията, която тръгна с обещание за хоризонталност и прозрачност, днес действа по класическия модел: решенията се вземат в тесен кръг, а публичните обяснения идват постфактум – ако изобщо дойдат.
Липсата на Лена Бориславова от листите може да бъде прочетена и като опит за дистанциране от управленския период 2021–2022 г., натоварен със скандали, институционални сблъсъци и компромиси, които подкопаха доверието в „промяната“. В този контекст персоналните жертви са удобен начин да се внуши ново начало, без реална равносметка.
Показателно е и мълчанието – както от страна на самата Бориславова, така и от ръководството на партията. Няма политическа оценка, няма дебат, няма отчет. Само едно кратко „лично решение“, зад което остават повече въпроси, отколкото отговори.
Излизането на Лена Бориславова от изборната надпревара не е просто кадрова промяна. То е симптом. Симптом за партия, която все по-трудно удържа собствения си разказ и все по-често се отказва от хората, които го изградиха. А когато една формация започне да реже собствената си биография, това обикновено е знак не за обновление, а за криза.
