В Софийския градски съд продължи заседанието по делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев – дело, което вече отдавна излиза извън рамките на личните обвинения и очертава системен модел на злоупотреби във властта.
Коцев, обичайно спокоен, този път се защити с твърдението, че никога не е имал лични контакти с основния свидетел – бизнесдамата Пламенка Димитрова. Тя е категорична: кметът е поискал 15% „такса“ за спечелване на обществена поръчка. Защитата настоя, че подобни срещи са били организирани от „други лица“, но не и от самия Коцев.
По-важното обаче дойде от свидетелските показания на общинската служителка Мария Димова. Работеща в системата от 2008 г., тя заяви, че е била притискана да напусне поста си срещу шестмесечно обезщетение. Когато отказала, била преместена в отдел „Данъци и такси“ – класически похват на вътрешен натиск. Димова добави и друго: в общината е съществувала своеобразна „партийна касичка“, където служителите са внасяли по 5000 лв. месечно за Коцев и по 2000 за формацията ПП–ДБ.
Тези думи разтърсиха залата. Те не звучаха като личен конфликт, а като диагноза на цяла система, в която чиновниците са превърнати в източник на политически капитал и кешови потоци.
Прокуратурата настоя кметът да остане в ареста – изискването по закон е минимум осем месеца при подобни обвинения. Коцев е задържан само от два. Напрежението в залата нарасна, след като съдията се обърна директно към присъстващи депутати, сред които и Кирил Петков, с апел за законодателни промени.
Картината се усложни и от още един детайл – сред свидетелите по делото фигурира и лице с психично заболяване, чиито показания също са приети. Това поставя въпроси за надеждността на доказателствената рамка, но същевременно подчертава хаоса, в който подобни процеси се водят.
Делото „Коцев“ вече не е само за един кмет. То е тест за готовността на институциите да разплетат възел, в който политика, пари и власт се сливат в единна касичка – скрита, но общоизвестна.
