Словашкият министър-председател Роберт Фицо демонстрира в Пекин ясна геополитическа посока: към Москва, а не към Киев. На среща с руския президент Владимир Путин, Фицо заяви, че Словакия е заинтересована от продължаване на енергийното сътрудничество с Руската федерация, включително доставки на газ и петрол – позиция, която директно противоречи на европейската линия за енергийна диверсификация.
„Искаме да продължим да си сътрудничим в енергийния сектор. Интересуваме се от доставките на руски газ и петрол“, каза Фицо, като едновременно с това обяви, че ще гласува против плана на Европейската комисия за прекратяване на зависимостта от руските енергоносители до 2027 г.
Още по-остро прозвуча реакцията му срещу Киев. Братислава осъди атаките срещу руската енергийна инфраструктура, включително петролопровода „Дружба“ – ключов маршрут, минаващ през Словакия. „Реагираме много остро на атаките срещу петролната инфраструктура“, каза премиерът, като обеща да постави въпроса директно пред Володимир Зеленски на среща в Ужгород.
Фицо, който неведнъж е обвиняван, че играе по московската свирка, използва възможността и за да благодари лично на Путин за гостоприемството по време на майското посещение в Москва, когато словашка делегация присъства на парада за 80-годишнината от края на Втората световна война. „Не съжалявам, че дойдох“, заяви той с патос.
Но най-ясният сигнал дойде по темата Украйна–НАТО. „Подчертавам, казах го от самото начало – Украйна не може да стане член на НАТО. Това е моето окончателно решение“, отсече словашкият премиер. В същото време той допусна, че страната може да влезе в ЕС, но едва след изпълнение на всички изисквания и при тежки условия.
Посланието на Фицо е многопластово, но и недвусмислено:
-Москва остава стратегически партньор за Словакия, независимо от санкциите.
-Киев може да разчита на дипломатически жестове, но не и на реална подкрепа за НАТО.
-Брюксел трябва да очаква съпротива срещу енергийните ограничения, които според Фицо ще донесат „голяма вреда“ на Европа.
Така словашкият премиер не просто „дръпна чергата“ под краката на Украйна, а очерта траектория, която заплашва да разклати европейското единство. А стилът му – рязък, демонстративен и провокативен – напомня, че зад уж прагматичните енергийни аргументи често се крие студената логика на геополитическата зависимост.
