В последния аудиозапис, който достигна до медиите, се разкрива механиката на неофициалните договорки около обществена поръчка за доставка на храна в училищата на Варна. Разговорите — проведени в присъствието на кмета Благомир Коцев, общинския съветник Николай Стефанов и предприемача Ангел Дерменджиев — повдигат въпроси за начина, по който се управляват интереси в публичния сектор.
Срещата в „Марше“ – заведението на кмета Коцев
В заведение собственост Благомир Коцев във Варна, Пламенка Димитрова се среща с представители на местната власт и частния сектор, за да „уточнят“ параметрите на обществена поръчка, която вече е спечелила. На масата са кметът Благомир Коцев, общинският съветник от ПП „Продължаваме промяната“ Николай Стефанов и бизнесменът Ангел Дерменджиев.
Записът от срещата, направен от самата Димитрова, показва неформална среда, в която темата за „разпределение“ на обекти между различни фирми се обсъжда в присъствието на кмета. Поръчката е за доставка на храна в училищата — обществен ресурс, който по документи се разпределя чрез открит конкурс.
Още в самото начало на разговора Пламенка Димитрова изразява притеснение от предходна среща в общинска сграда, където, по нейните думи, трима мъже са я поставили под натиск. Изказванията ѝ в записа изграждат образ на потърпевша страна, но същевременно показват и ясна стратегическа линия:
Тя се позиционира като участник в поръчката, с ресурс и хора, на които не може „да резне“ половината бизнес.
Срещата постепенно се превръща в неофициален форум за договаряне. На масата не е обсъждано спазване на процедурата, а разпределяне на училища „по братски“. От Димитрова се очаква да отстъпи между 7 и 8 от 15 училища, които обслужва. Тя предлага 3 до 5, като прави уговорката, че има собствена инфраструктура и ангажименти към персонала.
Ролята на кмета
Кметът Коцев, от своя страна, не се дистанцира от темата. Той не формулира директна заповед или натиск, но присъства активно в разговора, дори символично — „играе ролята на нотариус“, по собствените му думи. Самият той въвежда темата с аргумента, че „ситуацията е деликатна“ и че има жалба срещу избора на изпълнител, която спира изпълнението.
През цялото време Коцев балансира между ролята на медиатор и участник в неформална координация, като допуска възможността администрацията да „помогне“ с оттеглянето на жалбата или да защити решението на комисията в съда. Поведението му не излиза извън зоната на полу-официална ангажираност — но оставя впечатление за административна пристрастност.
„Няма смисъл да се дават ниски цени“
Бизнесменът Ангел Дерменджиев, представен като човек с интереси в сектора, формулира основната теза: че не цената печели търга, а договорките след това.
Според него „въпросът е кой какво взима после“.
Откровеността му поставя въпроса за структурата на обществените поръчки и за способността на изпълнителите да се противопоставят на неформалните очаквания.
Димитрова, въпреки декларативното си несъгласие, не изключва сътрудничество — предлага компромисни бройки, не възразява срещу съвместна работа, но поставя условия.
Тя не отхвърля логиката на договарянето, а преговаря за по-добри позиции.
Жалбата — инструмент или право?
В центъра на разговора стои и подадената срещу нея жалба от конкурентна фирма. Кметът я нарича „неприятна“, защото „спира услугата.
Скоро след срещата става ясно, че жалбата не е оттеглена. Общинската администрация открива „процесуални пропуски“ в офертата на Димитрова и я отстранява от процедурата. Съдът потвърждава отстраняването.
Сигналът
Пламенка Димитрова използва направените записи и подава сигнал в КПКОНПИ. Фактът, че прави запис на срещата и я предоставя на антикорупционните органи, не означава автоматично липса на участие в неформалните преговори. Тя е активен участник в процеса, който преговаря, договаря и поставя условия — не просто потърпевша страна.
Сигналът съдържа обаче важни данни за функциониране на задкулисие, в което администрация, политици и изпълнители оформят публични поръчки чрез неофициални уговорки. Конкретните изрази като „разпределяме по братски“ или „половината за теб, половината за нас“ може и да не съдържат парични обвързаности, но създават условия за търговия с влияние.
Бележка: Записите не съдържат преки указания за парични суми, но описват корупционна система, в която резултатът от обществена поръчка може да се пренаписва чрез неформални преговори, а жалбите — да се използват като средство за натиск. Всички страни в разговора участват активно в този процес — с различни позиции и интереси, но със споделен речник.
