Централната банка ревизира нагоре прогнозите си за инфлацията. Причината – услуги, храни и скрити административни цени.
Животът в България ще продължи да поскъпва и през следващите години – не временно, не изключение, а като системна тенденция. Това става ясно от новата макроикономическа прогноза на Българската народна банка (БНБ), публикувана без фанфари в средата на юли.
Инфлацията няма да се върне на „нормални“ нива – напротив
Според последните официални оценки, инфлацията през 2025 г. ще бъде 3,8%, вместо досега очакваните 3,5%. Но далеч по-сериозна е ревизията за 2026 г., когато инфлацията отново ще е 3,8%, с цели 1,3 процентни пункта по-висока от мартенската прогноза. За 2027 г. централната банка също качва очакванията – от 2,6% на 3,0%.
Преведено на езика на потребителя: не само че цените няма да спаднат, както се внушаваше след 2022 г., но и няма да се стабилизират. Всеки следващ месец ще добавя нов пласт върху цената на храната, услугите и комуналните разходи.
Вината? Отново „високи заплати“ и „повече търсене“
БНБ обяснява възходящата корекция с:
-по-бързото поскъпване на услуги и храни,
-по-високо частно потребление,
-нарастващи заплати и
-административно определяни цени (т.е. държавни и общински тарифи като вода, ток, данъци и такси).
Особено показателно е предупреждението, че през 2027 г. всички основни компоненти в потребителската кошница ще бъдат засегнати – не само отделни категории. Това означава пълзящо повишение на цялостния стандарт на живот – в най-неблагоприятния смисъл.
Мълчаливото въвеждане в „еврозоновите цени“
В същото време, БНБ прогнозира рязко покачване на депозитите на домакинствата до края на 2025 г. – с цели 15,7%. Причината? Според експертите, българите ще се опитат да предпазят спестяванията си преди влизането в еврозоната, като ги прехвърлят в банките.
Това поведение се тълкува от самата БНБ като „подготовка за превалутиране“ – скрита индикация, че хората очакват сътресения и искат поне частично да се защитят от предстоящото вдигане на цени, закръглявания и нови такси при преминаване към еврото.
Растеж на икономиката? Да, но не и на благосъстоянието
Централната банка коригира минимално нагоре и прогнозите си за икономическия растеж – 2,9% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г.. Но в същото време понижава очакванията за 2027 г., което поставя под съмнение дали това въобще ще се усети от обикновения потребител.
Основните двигатели на растежа според БНБ са вътрешното потребление и публичните инвестиции в отбранителна техника – с други думи: разходи, а не реално повишаване на качеството на живот.
Изводът? Българите трябва да се подготвят – не за еднократно поскъпване, а за устойчиво повишаване на цените през следващите 3 години. Повишаване, което ще обхване всичко – от хляба и тока, до услугите и детските занимални. Инфлацията не си е отишла – просто е сменена риториката.
