Когато Доналд Тръмп казва, че ще спре нещо, обикновено го прави шумно. Но решението му да прекрати оръжейната помощ за Украйна беше придружено не от тържествени фанфари, а от тежко геополитическо ехо. В него се чува не просто отказ от доставки, а преразглеждане на ролята на САЩ в света – от гарант на сигурността към наблюдател на конфликта.
Съединените щати официално прекъсват военната помощ към Украйна по линия на експортните програми на Пентагона. Последният транш бе доставен в края на юни, а администрацията на Тръмп отказва да одобри нови пратки. Мълчаливата пауза в доставките е всъщност силно политическо изявление: Америка вече не желае да бъде гръбнакът на украинската съпротива.
Списъкът с оръжия, които няма да бъдат повече доставяни, е показателен за степента на отдръпване.
Първи в него са:
- Ракети за системите Patriot – критични за противовъздушната отбрана на Киев срещу балистични атаки.
- GMLRS ракети за HIMARS – оръжие с прецизна насоченост, което Украйна използваше за удари по руска логистика.
- 155 мм артилерийски снаряди – „хлябът на войната“, с който се поддържа интензивен огън по фронтовата линия.
- Javelin и TOW противотанкови ракети – ключови за отблъскване на руски бронетехники.
- Ракети Hellfire, използвани от дронове и хеликоптери за точкови удари.
- Преносими зенитни системи Stinger – незаменими в отбраната от нисколетящи дронове и вертолети.
- Боеприпаси за дронове, гранатомети, резервни части за бронетехника, дори комуникационно оборудване – всичко това също остава в складовете.
Формално, решението се оправдава със „стратегическо преразглеждане“. Реално – става дума за предизборна пренареждане на приоритетите. Тръмп ясно даде да се разбере, че ще замени военната ангажираност с натиск за преговори – дори ако това означава временни отстъпки от украинска страна.
За Европа новината е тревожна – тя вече не може да разчита на автоматичната реакция на Вашингтон при всяка заплаха. За Украйна – драматична: отдясно на фронта не просто намалява огънят, а гасне доверието.
Доналд Тръмп прекъсна потока от оръжие – но заедно с него и една илюзия: че Западът винаги ще бъде единен, и винаги заден план няма да има.
В новата реалност, въпросът вече не е кога ще дойде помощта, а ще дойде ли изобщо.
