Историята на Васил Михайлов – син на високопоставен прокурор, обвиняем по множество дела за побой и хулиганство – придобива нова, още по-тревожна посока. От понеделник, 16 юни, той е обявен за общонационално издирване, но според източник на tvmedia, Михайлов е напуснал страната още в четвъртък, 12 юни, четири дни преди официалното съобщение от МВР.
Информацията идва от лице, което казва, че е близко до криминалните среди в Перник – същите среди, в които Михайлов е започнал активно да се завръща след освобождаването си от ареста, но сега като събирач на дългове и раздаване на пари на лихва. Възползвайки се от сравнителното медийно затишие и колебанията в институциите, „прокурорският син“ започва методично изграждане на нова силова групировка в града, чиято цел е да овладее част от нелегалния бизнес.
Нова групировка по стари методи
Според данните, Васил Михайлов се е приближил до хора от престъпното обкръжение на добре познатия в подземния свят Валентин Кирилов, по-известен като „Вальо Пуйката“ – автоджамбаз с дългогодишен стаж в сивата зона между кражби, лихварство и изнудване.
Именно с това обкръжение Михайлов започва да гради нова мутренска структура. Планът – стар като прехода: да се използва насилие, заплахи и улична демонстрация на „власт“, за да бъдат притискани хора от Перник, с цел събиране на пари – било то от стари дългове или от произволно избрани „жертви“, за които просто се носи слух, че разполагат със средства.
Източници твърдят, че на Васил Михайлов са били предоставени имена на хора от града, с които хората на Пуйката са имали “стари сметки”. Част от списъка обаче включва и напълно случайни лица, набелязани само защото се говорело, че „имат пари“ или че притежават имоти. Механизмът на сплашване бил вече отработен: унижения, побои, демонстративна агресия, със съзнанието, че в местните структури на реда няма кой да се противопостави.
Адвокатът на жертвите: „Вече завладява града“
Адвокат Зорница Костова, която представлява няколко от пострадалите лица, заяви в ефира на „Здравей, България“ (Нова телевизия):
„Той вече завладява града и всеки, който извършва дейност, по неговата противоправна преценка, трябва да му се отчита.“
Събраната информация разкрива, че Михайлов не само е действал с чувството за безнаказаност, но и е имал вътрешна подкрепа в пернишките институциите, които по презумпция трябва да го контролират.
Адв. Зорница Костова за рекетьорските методи на Васил Михайлов pic.twitter.com/s33oEXIxbb
— tvmedia.BG (@tvmediaBG) June 18, 2025
Полицейски чадър и координирано бягство
На 12 юни, само ден преди да изчезне, Михайлов е предупреден от полицай, близък до баща му, че е подготвено задържане: първоначално за 24 часа, с възможност да бъде удължено до 72 часа и впоследствие трансформирано в постоянен арест поради пуснати сигнали директно до прокуратурата.
В същия ден, в съвсем криминален стил, на Михайлов е предоставен международен паспорт, издаден на друго лице. Документът е предаден от човек с прякор Колчо – Никола, част от обкръжението му, който говзел от негов познат.
По данни, в късните часове на 12 юни, Михайлов преминава ГКПП Кулата и влиза в Гърция. На следващата сутрин – 13 юни (петък), той вече е на територията на Република Северна Македония, където се укрива и към момента. Всичко това се случва часове преди да бъде задържан за 24 часа.
„Като Рамбо ще се крия, но в затвора няма да се върна“
Според хора от близкото му обкръжение, Михайлов многократно е заявявал, че няма да се върне в затвора при никакви обстоятелства.
„Аз в затвора няма да се върна, ако ще като Рамбо да се крия, но няма да се върна“, казвал той на своиприближени.
Изказванията му звучат като от филм, но действията – както и скоростта, с която е изчезнал – говорят за предварително планирана и подпомогната от „вътрешни хора“ схема, достойна за вниманието не само на МВР, но и на службите за вътрешна сигурност.
Има ли чадър?
Случаят с Васил Михайлов поставя остро въпроса дали в България все още съществува кастова недосегаемост. При положение че един човек, многократно обвиняван в престъпления и наблюдаван от прокуратурата, успява да избяга от страната с чужд паспорт, придружен с предварително предупреждение от вътрешен човек, възниква основателен въпрос:
Кой продължава да пази прокурорския син? И колко дълго държавата ще си затваря очите пред това?
Докато обществото очаква отговори, един мъж – с видимо самочувствие на местен феодал – се укрива, вероятно с чужд паспорт, в съседна страна, а Перник остава територия, където законът често звучи като празна формалност.
