С 12-часов преход в екстремни условия, отстрел от 650 метра и възторжено разказана история за „слука“, адвокатът и бивш футболен бос Тодор Батков се похвали, че е убил най-трофейната дива коза в България. С този акт той подобрява национален рекорд, устоял цели 87 години – но на каква цена?
Случката се разиграва в ловното стопанство „Кормисош“, в сърцето на Родопите – едно от последните убежища на застрашените дива коза в страната. Животното, с тегло около 45 килограма и внушителни рога, бе убито, за да бъде измерено, претеглено и включено в нечия трофейна колекция.
Убийството на тази дива коза, вместо да предизвика обществена тревога, бе представено почти като спортен успех, а „рекордът“ бе отчетен с прецизни точки от ловни комисии. Става дума за същество, което вероятно е живяло десетилетия, оцеляло в сурова природа и бедна популация – и е загинало от снайпер, вместо да бъде опазено като символ на българската дива природа.
Батков не е нов в света на трофейния лов. Колекцията му включва така наречената „Голяма Африканска Седморка“ – убити слон, носорог, кафърски бивол, крокодил, лъв, леопард и хипопотам. Само че разликата е, че този път не е в африканска савана, а на българска земя – и не е дива котка, а символ на високопланинската фауна, част от европейското природно наследство.
И още – самият Батков е изразявал амбиция да подобри трофейния рекорд на… Тодор Живков, поставен през 1986 г. с отстрел на муфлон. Да се съревноваваш с автократ по убийство на редки животни вече само по себе си е морално показателно.
Време е обществото да се запита: трябва ли ловът на редки и застрашени видове да бъде повод за хвалба? Трябва ли рогата и черепът на едно животно да бъдат триумф, а не трагедия? И още – колко дълго ще наричаме „слука“ нещо, което всъщност е целенасочено унищожение?
Природата не е арена за лична слава. Тя е дом. И докато в едни части на света полагат неимоверни усилия за защита на изчезващи видове, у нас те се превръщат в поредна глава от ловните биографии на богати мъже с амбиции и оръжие.
