На 6 май 2025 г. Върховният съд на САЩ взе едно от най-противоречивите си решения в последните години, като с 6 на 3 гласа позволи прилагането на забрана за участие на трансджендър лица във въоръжените сили. Решението представлява нов поврат в дългогодишния дебат за правата на трансджендър общността и ролята на личната идентичност в структурата на националната сигурност. Подкрепено от изпълнителна заповед, подписана от президента Доналд Тръмп при повторното му встъпване в длъжност през януари 2025 г., новото правило спира приема на трансджендър кандидати и допуска уволнение на вече служащи военнослужещи, които не отговарят на „биологичния пол при раждането“.
Военната „нормализация“ на идентичността
Администрацията на Тръмп мотивира забраната с нуждата от „единна, дисциплинирана и боеспособна армия“, като заявява, че отклоненията от биологичния пол застрашават „вътрешния ред, физическата готовност и морала“ на войските. Изпълнителна заповед №14183 — озаглавена „Приоритизиране на военната изключителност и готовност“ — бе представена като необходима мярка за възстановяване на бойната ефективност на американските въоръжени сили, след „социалните експерименти“, провеждани в предходните две администрации.
„Никой не може да ми обясни как военна организация трябва да бъде експеримент по полова идеология“, заяви сенатор Джош Хоули (републиканец от Мисури), един от най-отявлените защитници на рестриктивната политика. По думите му, „военната служба е привилегия, не право“, и тя трябва да бъде подчинена на военни критерии, а не на граждански активизъм.
Завой от политиката на инклузивност
Решението на Върховния съд на практика отменя либерализацията, въведена от администрацията на Обама през 2016 г., когато трансджендър лица за първи път получиха официално право да служат открито в армията. Това право бе отменено през 2017 г. от Тръмп, възстановено частично от Байдън през 2021 г., и отново отменено с новата заповед през 2025 г.
Най-новото решение на съда не се произнася по конституционността на забраната — то позволява прилагането ѝ, докато текат съдебни процедури в по-ниските инстанции. Това обаче на практика дава зелена светлина на Пентагона да започне процес на идентифициране, отстраняване или отказ за прием на трансджендър военнослужещи.
Какво казват военните?
Реакциите сред военните среди са смесени. Генерал Мелиса Сандърс, служила във ВВС и открито обявена трансжена, нарече решението „отстъпление към епоха на дискриминация и страх“. Според нея „няма доказателства, че трансджендър военнослужещи вредят на армията — напротив, много от тях са доказали своята лоялност и професионализъм в бойна обстановка“.
От другата страна стои генерал-лейтенант Рикардо Уилсън (в оставка), който заяви в интервю за Military Times, че „всяко размиване на половите роли в армията носи рискове за реда и изпълнението на заповеди“. По думите му, армията „не е място за социални иновации, а за защита на нацията“.
Правозащитните организации алармират
Американският съюз за граждански свободи (ACLU) и още десетки правозащитни организации определиха решението като „възмутително“ и „анахронично“. Те предупреждават, че така се поставя опасен прецедент: отнемане на права на база полова идентичност, което може да прерасне и в други обществени сфери като образование, здравеопазване и труд.
„Това е институционализирана дискриминация, облечена в униформа“, заяви адвокат Карлос Мендоса, представляващ група трансджендър ветерани. По думите му, върховният съд не се е произнесъл по същество, но е дал политически сигнал, който легитимира ретроградни практики.
Реакции в Европа и НАТО
Решението предизвика и международен отзвук. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не коментира конкретния случай, но подчерта, че „НАТО цени приноса на всички свои военнослужещи, независимо от пол, религия или идентичност“. Германският министър на отбраната определи забраната като „неевропейска“, а френският президент Макрон я нарече „обрат в борбата за човешко достойнство“.
Президентските избори и културната война
Решението идва в разгара на президентската кампания в САЩ, в която въпросите на идентичността, миграцията и правата на малцинствата отново заемат централно място. Доналд Тръмп открито използва темата като средство за мобилизация на консервативния електорат, заявявайки, че ще възстанови „великата армия на САЩ, която уважава традиционните ценности“.
Въпросът, който остава
В крайна сметка, дебатът не е само за трансджендърите — той е за облика на армията и нацията. Къде минава границата между индивидуалните права и военната дисциплина? Може ли армията да бъде едновременно боеспособна и приобщаваща? Или демокрацията, дори когато е в униформа, трябва да толерира различието?
В тази дилема Америка няма еднозначен отговор — но решението на Върховния съд ясно показва в каква посока духат ветровете на политическата реалност.
