Севда Михайлова – едната майка на разменените в „Шейново“ бебета, има и друга дъщеря – 13-годишната Десислава. Това коментират в столичния кв. Орландовци, където живее Севда с дъщерите си. И Десислава, и бебето Ванеса обаче растат без бащи до себе си, твърдят пред ТВМЕДИА запознати. До този момент жената категорично отказва да говори за това кой е всъщност таткото на втората рожба и има ли наистина по-голяма щерка, както коментират в махалата.
Михайлова обитава скромна и порутена къща в „Орландовци“. Няма мъж до себе си. Единственият мъж, който се забелязва да влиза там е нейният брат Петко.
„Сестра ми постоянно реве, съсипахте я“, казва Михайлов, задето бебето Ванеса погрешка се озовало в ръцете на друга родителка при изписването от родилното отделение на „Шейново“.
По непотвърдена официално информация на ТВМЕДИА бащата на размененото бебе не е българин и е от скандинавските държави. Севда категорично отказва да потвърди и тази информация.
В момента тя е заета да свиква с истинската си дъщеря, която преди броени дни ѝ бе върната за отглеждане. Процедурата по размяната на бебетата бе осъществена в една от канторите на адвокатите, заели се с безпрецедентния случай. Става дума за адвокат Тодор Мангъров и адвокат Стоян Стойков.
За двамата юристи случаят представлява особен интерес, тъй като прец цялата си професионална практика като защитници на доверители не са попадали в подобна ситуация и никога не им се е налагало да разрешават такъв казус.
Допоследно клиентката на адв. Мангъров Севда Михайлова отказваше да повярва, че се е прибрала вкъщи с чуждо бебе.
„Сигурна съм, че това е моето бебе. Има грешка! Децата не са разменени“, твърдеше тя. После дори допълни:
„Няма да върна бебето си. То си е мое и ще се боря за него в съда. Съсипахте ми здравето. По цели нощи плача, не ям, не спя. „Шейново“ ме побъркаха с тая история. Аз съм свикнала с това дете. Защо нито веднъж не видях и другата майка пред журналистите. Защо пишете, че съм избягала – ето ме, тук съм си… Никъде не съм избягала. Или понеже защото съм бедна и съм циганка всеки си позволява да говори, каквото му хрумне. Съсипах си здравето!“, каза Севда пред репортери.
Репликата, че няма да върне бебето, изречена в национален ефир, е сломила от мъка другата майка, която вече била направила ДНК тест, който с категоричност е показал, че гледаното от нея бебе вкъщи не е нейното.
В крайна сметка психолози, медицински работници и запознати с разследването успяват да убедят Севда да направи ДНК тест, в независима и избрана от нея друга лаборатория. След като резултатите излизат – те също показват, че Михайлова не е майката на отглежданата от нея Ванеса.
Тогава тя се съгласява размяна да бъде осъществена.
За мнозина е странно как Севда смяташе с категоричност, че бебето е нейно, след като по външност няма и капка прилика с майка си. Голямата дъщеря на Михайлова – Десислава, прилича много на нея. Новороденото обаче е с небесно сини очи и бяла кожа.
Севда е по-мургава и с черна коса. Не крие, че е от ромски произход. Знае освен цигански, така и турски език. Обича да пее турски песни и често се снима в клипове за социалните мрежи, показа проверка на ТВМЕДИА.
В момента двете имайки претендират за обезщетение в размер на 600 000 лв., които да им бъдат изплатени от болница „Шейново“ – по 300 000 лв. за всяка от тях.
Тъй като лечебното заведение е под опеката на Столична община, ако сумата бъде одобрена в извънсъдебно споразумение, то тя ще бъде платена от джоба на софиянци и техните данъци.
„Болницата има застраховател, не знам защо нищо не се говори по тази тема. Би трябвало застрахователят да изплати сумата по обезщетението, а не Столична община“, намекна адв. Стоянов в студиото на Нова по-рано тази сутрин.
Ако от „Шейново“ откажат да изплатят исканата сума, адвокатите на двете семейства са категорични, че са готови за съдебни битки.
Техни колеги смятат, че в чужбина подобен случай би се „монетизирал“ за много повече от 600 000 лв., тъй като травмите на двете жени ще са доживот. Реално, ако не е била интуицията и майчинският инстинкт на едната жена, най-вероятно никога нямаше да разберем за грешката.
Други пък смятат, че дори при убийства и претенции за „кръвнина“ от близки на жертви цифрите не са достигали такива колосални размери.
