Скъпи приятели,
не познавам друга такава любов. Влюбила се в баща ми, когато той току що излязал от затвора – 25 годишен.
Тя едва на 18. Родил съм се и отново разделени от концлагерите… После смъртна присъда…
И когато тя е на 25 всеки ден ме води за ръчичка пред желязната врата с дрехите му да го облече, когато го свалят от бесилката.
Доживява 8 септември и на 27 март 1947 година го убиват пред очите ѝ с една инжекция.
Вдовица на 27 с мен и братчето ми на 3 месеца.
Тържествено погребение, а после посмъртно обявен за народен враг.
Не се отказа от името му, призована пред целия град да го направи.
Остана му вярна цял живот.
И след 50 години отиде при Него.
Беше си приготвила всичко, за да не ни тежи след смъртта си.
Плач по мама
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.
В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.
И ето – ти си тръгна…Защо така набързо?
Навреме ли?..За майките изобщо няма възраст…
Така ли бе решила?..Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала – за Бога!
Парите за ковчега в найлонова торбичка…
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!
Ох, мамо! Майко! Майчице!Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави…
С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.
Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.
Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.
2000г.
