На днешния ден, като подарък за рождения ден на Путин е убита в асансьора на блока 48-годишната Анна Политковская. (Писателката бе убита през 2006 г., преди 16 години, бел.ред.).
(Сравнение: за рождения ден на Тодор Живков беше прострелян с отровната сачма и непрежалимия Георги Марков.).
„Заслужава ли си да умреш, заради истината?“ е въпросът на тази книга.
„А заслужава ли си да живееш в лъжа?“ е въпрос, който си задавам всеки ден.
Надявам се да си го задават и тези с микрофоните, в телевизионните и радио-студията, работници на словото, които би трябвало да служат на истината.
Има хора, които искаш да си познавал на живо и за мен, Анна Политковская е един от тях. Съпреживях репортажите ѝ, защото тя съпреживява разказите на всеки един от тези, които интервюира. Тази книга е ужасно важна. Да продължаваш ли да се бориш срещу системата на Путин, когато по всичко личи, че гласът ти е като глас в пустиня? Анна Политковская правеше това до самия край. В сборника „Нищо друго освен истината“ са събрани някои от нейните най-значими и силни репортажи – свързани с войната в Чечения, с трагедиите в Беслан, с „Норд-Ост“, произвола на руските тайни служби и прокуратура, с руските олигарси и начина, по който Путин властва в Руска федерация.
Книгата включва и нейните недовършени последни материали, както и мнения, спомени и статии на нейни колеги и роднини.
Препоръчвам!
п.с.
Преди 20 години пише следното: „След няколко часа Путин, типичният подполковник от съветското КГБ, двойникът на Акакий Акакиевич, смачканият герой от „Шинел“ на Гогол, ще се възкачи отново на трона на Русия. Мирогледът му е плитък и провинциален, напълно отговарящ на чина му, на неприятната му личност на подполковник, който така и не е успял да стане полковник. Има маниерите на съветски таен агент, който по навик души около своите колеги. И е отмъстителен… Брежнев беше противна личност, Андропов — кръвожаден, въпреки че имаше демократично лустро. Черненко беше тъп, а руснаците не харесваха Горбачов. На моменти Елцин ни караше да се кръстим, докато се чудим накъде ни водят неговите действия. Ето го и техният апотеоз. Утре бодигардът от 25-и ешелон, човекът от охранителния кордон край кортежите, Акакий Акакиевич Путин ще мине по червения килим на тронната зала в Кремъл, сякаш той е господарят там.
Край него ще блести лъснатото царско злато, слугите му раболепно ще му се усмихват, бойните му другари, подбрана селекция от най-ниските чинове в КГБ, които при него получиха възможност да се издигнат, ще се подуят до пръсване от важност. Все едно гледаме Ленин след революцията, който крачи като собственик из превзетия през 1918 г. Кремъл. Официалната комунистическа история — а ние друга и нямаме — твърди, че походката му била всъщност доста скромна, но мога да се обзаложа, че скромността му е била нагла. Вижте ме мен, незначителния и скромен човек! Мислехте, че съм нищожество, но аз успях да се издигна. Покорих Русия точно както възнамерявах. Принудих я да ми се кълне във вярност. Утре един доносник на КГБ, който дори в това си качество не е направил кой знае какво впечатление, ще мине през Кремъл също като Ленин. Ще е постигнал отмъщението си.“ via Раул Глабер
