Транссексуалните не могат да променят пола си юридически

Транссексуалните не могат да променят пола си юридически

Едно от най-оспорваните си тълкувателни решения досега – подкрепено е от 28 върховни съдии и е подписано с особено мнение от 21, Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „отряза“ възможността транссексуалните да променят юридически пола си. 

Това съобщава правният портал lex.bg. 

Само един път досега Гражданската колегия се е разделяла толкова драстично във вижданията си по даден правен въпрос. Предишният случай беше през 2016 г., когато тълкувателното решение за исковете за собственост (по т.д. №4/2014 г.) беше прието с 26 на 19 гласа. Т.е. отново разликата беше 7 гласа.

Диспозитивът на приетото тълкувателно решение гласи: 

„Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“.

Надделялото със 7 гласа виждане слага край на досегашната практика на немалко съдебни състави да разрешават юридическа промяна на пола на транссексуални. До 2019 г. самият ВКС нямаше колебание дали, въпреки отсъствието на правна уредба, тя е допустима, а по-скоро съдиите спореха за това какви са предпоставките, тя да бъде разрешена – дали трябва да е извършена операция за смяна на пола, дали е достатъчно да е започнала хормонална терапия (за промените в практиката на ВКС, които доведоха и до образуването на тълкувателното дело виж подробно тук).

Мелиса и Емили, които са гаджета, всъщност са мъже – Тихомир Рангелов и Йордан. Емили иска да има и женска лична карта, но на този етап властите не разрешават подобна процедура.


Съдиите разрешаваха юридическа промяна на пола, стъпвайки първо на Закона за гражданската регистрация, който казва, че полът не може да се променя по административен ред (чл. 76, ал. 5), но пък регламентира, че промяна в данните за гражданско състояние в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред (чл. 73), т.е. съд може да я разпореди. Друго основание да се допуска юридическа промяна на пола беше Законът за българските документи за самоличност, който гласи:

 „При промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни“.

Най-вече съдиите основаваха решенията си на Европейската конвенция за правата на човека и на практиката Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съдът в Страсбург е изтъквал като проблем, че в България няма законодателство, което да урежда процедура за юридическа промяна на пола, като е признавал, че тя е възможна по съдебен път, но трябва да бъде уредена и по административен.

Наскоро ЕСПЧ осъди държавата и за това, че без да се излагат достатъчни и обосновани мотиви и без да се търси баланс между обществения интерес и правото на личен живот на транссексуалния, му се отказва юридически да промени пола си (повече виж тук).

Първо беше решението на КС

Тълкувателното решение идва повече от две години след като Конституционният съд (КС) заяви, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. КС беше сезиран именно от Гражданската колегия на ВКС заради тълкувателното дело за транссексуалните.

Следва да се отбележи, че той заяви в решението си, че „не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната – относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне“. Т.е. на пръв поглед тълкуването му не трябваше да се възприема като предрешаващо изхода от тълкувателното дело. Същевременно обаче в същото това решение КС подчерта, че всички държавни органи са длъжни да зачетат задължителното му тълкуване, че понятието „пол“, като обуславящо личния и семейния статус на гражданите, има само биологично съдържание и напомни, че всяко незачитане на решенията му е нарушение на самата Конституция. Като изрично посочи, че има възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола единствено за интерсексуалните (хората, които са родени с неопределени или смесени полови белези), а за транссексуалните – изтъкна, че топката е в полето на законодателя (повече за решение на КС виж тук).

Надделялото виждане на 28 върховни съдии

В тълкувателното си решение Гражданската колегия на ВКС стъпва на решението на КС и заявява, то я задължава да приеме, че биологичното обяснение на понятието пол е единственото в основния закон. „Конституцията и цялото българско законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството“, изтъква ВКС.

Той анализира практиката на Съда на ЕС и стига до извода, че той оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.

ВКС отделя специално внимание на практиката на съда в Страсбург и констатира, че основанието за осъждане на държавите е липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури. Но и подчертава, че ЕСПЧ е отбелязвал, че на всяка държава трябва да се предостави свобода на преценка дори дали „да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция“.

Що се отнася до осъжданията на България от транссексуални, ВКС изтъква, че причините за тях са две – разнородната практика на съдилищата и липсата на мотиви да се откаже юридическа промяна на пола. И заявява, че с днешното му тълкувателно решение практиката ще бъде уеднаквена. А за липсата на мотиви, с които съдилищата да обосновават защо общественият интерес да не се допусне юридическа промяна на пола надделява над личния интерес на транссексуалния, препращат към решението на КС. „В тях е посочено, че ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал“, пише ВКС.

След това мнозинството в Гражданската колегия разяснява, че юридическата промяна на пола на едно лице се отразява и на други – децата му и брачния му партньор. И ще се стигне до недопустима по Конституция ситуация да е налице брак между хора от един и същи пол или деца да имат родили с еднакъв пол. „Промяната би засегнала чужда правна сфера, и то без последиците да са изрично предвидени в действащото право“, подчертава мнозинството в Гражданската колегия.

И заявява: „Подобна промяна следва да се приеме за допустима само при детайлна законодателна уредба, каквато към момента липсва. Ако съдът допусне подобна промяна без детайлна законодателна уредба, това би поставило в състояние на несигурност правното положение на брачния партньор на молителя и на техните деца. Промяната би засегнала не само чужда правна сфера, но също така би поставила в състояние на несигурност и самия молител както по отношение на предпоставките, при наличието на които молбата му би била уважена, така и по отношение на следващото му положение в отношенията на свързаните с него с връзки на брак и произход лица“.

Както КС, така сега и ВКС заявява, че дали транссексуалните могат да променят юридически пола си зависи не от тях, а от законодателя.

„Правомощието да уреди условията, а и последиците от това, че физическото лице се е самоопределило към пол, различен от биологичния, не принадлежи на съда. Подходът към решаването на този въпрос изисква научна преценка в повече от една област на познанието (биология, медицина, психология, социология, етика, право). Единствено законодателят е компетентен да прецени доколко ще съобрази приеманите от него актове с едни или други научни виждания в определена материя и с ценностните разбирания на обществото“, заключава мнозинството в колегията.

Тежката критики на 21 върховни съдии 

„С приетото тълкувателно решение еднозначно и недвусмислено по тълкувателен път се извлича обща, автоматична и еднаква за всички, независимо от конкретните особености, забрана за правна промяна на пола на транссексуалните лица, каквато в действителност не съществува в обективното материално право, действащо на територията на Република България“, заявяват 21 върховни съдии, подписали решението с особено мнение. То съдържа остра критика на позицията на мнозинството и на последиците от него.

В особеното мнение се подчертава, че КС изрично каза, че не може да тълкува дали ЕКПЧ има предимство на българската Конституция. И подписалите го изтъкват, че нито един от двата акта не са налага над другия. „Едва ли някой си мисли, че с ТР на ОСГК може да се ограничи приложното поле на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като се изключи прилагането му по отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията“, заявяват те.

В особеното мнение се посочва, че биологичен (в контекста на биологичен пол) значи „свързан с живота“ и се изтъква следното: „Нито българският съд, в продължение на повече от тридесет години, е допускал правна промяна на пола на починали лица, нито ЕСПЧ е приемал, че съществува такава правна възможност. Транссексуалните лица, интерсексуалните лица и другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини, са живи хора и техният пол е биологичен според Конституцията на РБ. Юридическата промяна на техния пол не е в противоречие и с „бинарното съществуване на човешкия вид“, защото не се стига до „трети пол“, а се преминава поради биологична съвкупност от характерни особености от единия към другия пол“.

Т.е. биологичното обяснение на понятието „пол“ не изключва по никакъв начин правната промяна на пола на живи човешки същества.

„Никъде в Конституцията и законите няма забрана за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол на транссексуалните, интерсексуалните и другите лица по медицински причини. Такава забрана не може да се изведе и по тълкувателен път от ОСГК като се ограничи приложното поле например на чл.76, ал.5 ЗГР, който предвижда, че полът се променя по съдебен ред  и  на § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминация, който предвижда забрана за дискриминация по белег „пол“, вкл. при промяна на пола, относно транссексуалните лица, като се приеме че са относими само за интерсексуалните лица и другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини“, заявят 21 върховни съдии.

Те поставят въпроси – какво ще стане сега със защитата от дискриминация на транссексуалните, а с тези от тях, които през последните 30 години са си променили пола.

И отхвърлят тезата на мнозинството, че след като няма правна уредба за юридическата промяна на пола, то тя не може да бъде разрешена и от съда. „След като чл. 8 КЗПЧОС според последователната и задължителна практика на КС на РБ е пряко приложима разпоредба във вътрешното право на РБ, т.е. „самоизпълняваща се“, то гражданите могат да се позовават на нея пред националните съдилища и без да има национална правна уредба“, изтъкват върховните съдии.

В особеното мнение се прави анализ на основни принципи на правото на ЕС и най-вече на този за равенство и заявяват, че българските съдилища са задължени да приложат националното си право, но като го тълкуват в светлината на ПЕС.

И поставят въпроса „дали с тълкувателното решение се създава национална съдебна практика, в противоречие на тази, която съществува от 1992 г., и с която се третират по-неблагоприятно транссексуалните лица от интерсексуалните лица и от другите лица, при които е необходима правна промяна на пола по медицински причини, както и от транссексуалните лица, които по съдебен ред вече са променили пола си през тези тридесет години?“.

„Такова третиране е основано на пола и представлява дискриминация по смисъла на правото на Съюза и КЗПЧОС, като не се допуска от тях“, подчертават подписалите особеното мнение.

Те изтъкват и друг проблем от тълкувателното решение. То ще доведе до провеждането на безсмислено триинстанционно производство пред съдилищата, които ще са длъжни винаги да отказват юридическа промяна на пола, без въобще да се интересуват от конкретните факти и обстоятелства. Другият вариант е молбите за промяна на данните за пола в актовете за гражданско състояние да се обявяват за недопустими, но в тълкувателното решение няма и дума по въпроса.

В заключение, подписалите особеното мнение, изтъкват, че България е правова държава, в която достойнството на човешката личност е неотменимо и ненакърнимо. „Върховенството на правото в България предполага универсално равенство на достойнството на всички човешки същества, включително и на транссексуалните“, заявяват те.

И заключават, че с приетото тълкувателно решение се дават указания на съдилищата да отказват разглеждането по същество на молбите на транссексуалните лица  за правна промяна на пола по медицински причини – без да съобразяват характерните особености на всеки отделен случай и да преценяват  дали е спазен балансът между интересите на обществото и на отделната личност, както и дали би било засегнато неоправдано правото им на човешко достойнство и на зачитане на личния живот. А тези указания са в противоречие с приетото от Гражданската колегия през 2015 г. (тълкувателно дело №5/2013 г.), че „всеки национален съд на всички държави – страни по КЗПЧОС, е и национален съд по правата на човека по смисъла на чл.13 от Конвенцията“.