Ходенето на бос крак през горещи въглени (наричано у нас нестинарство) е древен религиозен ритуал, който присъства в много култури на различни места по света. През последните години обаче той се популяризира и като корпоративно упражнение за изграждане на сплотени екипи, в които колегите стават по-близки чрез споделените страдания от изгорените стъпала.
Именно на подобен тиймбилдинг 25 служители на швейцарска рекламна агенция бяха ранени, докато вървели по горещи въглища в Цюрих. Десет линейки, два екипа за спешна медицинска помощ и няколко полицаи пристигнали на мястото, за да помогнат, съобщава The New York Times.
13 души са били хоспитализирани.
„Ние много съжаляваме за инцидента и правим всичко възможно, за да гарантираме, че служителите ни бързо ще се оправят“, заявиха от агенцията в прессъобщение. Компанията обаче е отказала да предостави повече подробности за събитието.
Идеята, че ходенето през горящи въглени изисква специално вътрешно състояние, мотивира трансформацията му от мистична духовна традиция в капиталистически проект за самоусъвършенстване.
Но практиката всъщност се е появил преди хиляди години като култ и мистична традиция на различни места по света, включително и в България. У нас традицията на нестинарството е разпространена в района на Странджа, но обхваща и региона на Източна и Северна Гърция.
Подобни ритуали съществуват независимо един от друг и в Бали, Фиджи, Индия и Япония.
През годините те започват да се появяват в киното и телевизията, а в най-ново време са често използван инструмент в мотивационните групови дейности и семинари. Но при подобни прояви често се стига до инциденти, припомня изданиетo.
Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е ритуал от Източна Тракия, свързан с култа към свети Константин и Елена, при който участниците танцуват боси върху жарава въглени. Разпространен е в Странджа, България и в Северна Гърция.
През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“ по предложение на Регионален исторически музей (Бургас).
