Една от големите частни болници на територията на София пусна съобщение, че в един от филиалите ѝ детският кабинет става денонощен. Става дума за „Софиямед“ в кв. „Люлин.
Разбира се, новината е чудесна и е похвална.
Така или иначе не са много местата, в които може да си заведеш детето посред нощ, когато е с влошено здравословно състояние. Например 40 градуса температура, нестихващо повръщане или притестнително стомашно разстройство, което може да доведе до обезводняване и съответно на легло и системи.
Да не говорим за по-сериозни състояния като недай си Боже затруднено дишане, алегичен шок, пристъпи или наранявания.
И тук говорим за София, столицата на милата ни родина. Представяте ли си какво е да си с малко дете в провинцията? В някое село или в някой западнал град в Северозапада?
Винаги съм се чудила какво правят хората там? Как лекуват децата си? Има ли къде да ги заведат на лекар нощем?
Няколко думи от моя личен опит с две малки деца. Едното на 9, другото на 3.
Не, няма къде да си заведем децата посред нощ. Тоест има – но винаги ги водим на частно. Разбира се – отношението на педиатрите в частните кабинети е прекрасно. Компетенциите им са на ниво и общо взето винаги сме били доволни от качествената им грижа и методи на лечение.
В годините сме ползвали услугите на няколко частни педиатрични кабинети. Удоволствието да ги посетиш, плюс задължителните кръвни изследвания, не струва по-малко от 100 лв.
(Още минимум толкова и за изписаните от тях лекарства, а рецептата винаги е дълга – противовирусни медикаменти, понякога антибиотици, пробиотици, температуропонижаващи, обезболяващи, противоалергични, сиропчета за кашлица, инхалационни разтвори, витаминки, минералки, всякакви назални спрейчета, капки за нос и чудодейни близалки).
Разбира се, никой не ни кара насила. Мегдан за частни болници и медицински центрове има, точно защото здравеопазването ни е под всякаква критика.
Някои плащаме щедро и не жалим пари за здраве. Но когато ги нямаш? Какво следва? Нека ви кажа.
- Не водиш болното си дете на лекар.
- Лекуваш го с чай и парацетамол, тъй като не можеш да си позволиш лекарства.
- Детето се влачи болно със седмици и се измъчва.
- В лош вариант – то получава усложенения.
- Родителите спират да работят, за да го гледат – проблеми с работодател, цялост на заплатата и т.н…
Чудя се – ще доживеем ли да имаме държавна детска болница, където да водим децата си, когато са болни?
Защо плащам здравни осигуровки, защо плащам чинно данъците си всяка година, защо работя без прекъсване, откакто съм навършила 18 години, след като дори не мога да заведа детето си на лекар през нощта, без да олекна с 200 лв?
Питам се – колко милиарди отидоха приоритетно за пътища и какво ли още не, но не и за да се изгради държавна педиатрия?
Как не им омръзна на всички нови управници да прехрълят топката на предшествениците си?
И за финал да спомена инфлацията. Да, поскъпване има и то не е само при услуги и храни. Поскъпване има и при лекарствата. И то драстично. Все по-често си говорим с приятелки, че вече изпитваме ужас, ако детето кихне или прокашля. А тепърва навлизаме в този сезон…
Защото влизане в аптеката за вирус или настинка е поне 100 лв. за „здрасти“.
И още поне толкова, ако се наложи посещение в частен кабинет.
Автор: Димана ДОЙЧИНОВА
