Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи изявление, че руският президент Владимир Путин е сгрешил, когато е решил да атакува Украйна, като нарече последната година ключова за глобалната сигурност.
„Путин искаше по-малко НАТО, но получи повече НАТО“, каза Столтенберг по време на представянето на годишния доклад на алианса, предаде Ройтерс. Той отбеляза, че границата на Алианса с Русия ще се удвои, когато Финландия и Швеция се присъединят към НАТО.
Наричайки Москва „най-значимата заплаха“ за глобалната сигурност наред с тероризма, генералният секретар подчерта, че НАТО „е бил подготвен“, когато руските танкове са навлезели в Украйна.
Столтенберг добави, че НАТО „е видял признаци“, че Русия е поискала доставки на смъртоносни оръжия от Китай, като същевременно отбеляза, че Пекин оспорва „интересите, сигурността и ценностите“ на Алианса.
Той предупреди Китай да не доставя смъртоносни оръжия на Русия, докато Си Цзинпин и Владимир Путин се срещнаха в Москва за преговори.
„Не сме видели никакви доказателства, че Китай доставя смъртоносни оръжия на Русия, но видяхме някои признаци, че това е било искане от Русия и че това е въпрос, който се разглежда в Пекин от китайските власти“, каза Столтенберг репортери в Брюксел.
„Китай не трябва да предоставя смъртоносна помощ на Русия, това би означавало да подкрепя незаконна война“, добави той.
Според Столтенберг, седем от 30-те съюзници са изпълнили целта на НАТО за военни разходи през 2022 г., което обаче е една страна по-малко, отколкото през 2021 г. точно преди инвазията на Русия в Украйна.
Той отбеляза пред репортери на пресконференция в централата на НАТО в Брюксел, че първоначално алиансът е очаквал още две страни да постигнат целта.
„Не се движим толкова бързо, колкото изисква опасният свят, в който живеем“, каза генералният секретар Йенс Столтенберг. „Очаквам съюзниците да се споразумеят за по-амбициозно обещание на срещата на върха през юли за военни разходи за минимум два процента“.
Миналата година само САЩ, Обединеното кралство, Гърция, Полша и трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва изпълниха целта, договорена преди девет години.
