Родители, спите ли? Децата ви подражават на трансджендъри

Родители, спите ли? Децата ви подражават на трансджендъри

Тълпа от деца, които искат да зърнат и докоснат на живо трансдженъра Емили Йорданова, се изви във варненския МОЛ.

Мъжът в розова рокля, който настоява медиите и обществото да се обръщат към него в женски род, лично се похвали със снимки от „събитието“.

Очевидно децата, които са на видима възраст в диапазон 10-15 години, са знаели предварително за посещението на Емили и са се организирали по групи. Трансджендърът поддържа ежедневно социалните си мрежи, ползва и ТИК-ТОК, където основно висят подрастващите.

Емили се хвали, че е предизвикала фурор в обекта. Наложило се да се намеси охраната на мола, както и полиция, тъй като навалицата изведнъж станала като мравуняк и буквално нещата започнали да излизат извън контрол. Децата пищяли от радост и искали селфита, сякаш пред тях Ронално. Или Меси. Джъстин Бийбър.

И сега изникват въпросите.

Не е задължително да си с крайно консервативни възгледи, за да се притесниш от факта, че деца смятат за свой идол в живота  трансджендър.

Защото то не е някакъв обикновен трансджендър, а потенциален убиец на пътя. Пътните власти буквално го/я нарекоха рецидивист.

Мъж, прочул се с безотговорното си поведение на пътя. С каране на тротинетка с над 100 км/ч. в градски условия.

Мъж, прочул се с прозвището „призракът в рокля“.

Мъж, прочул се с десетките си актове от КАТ.

Мъж, прочул се с връзката си с друг мъж, докато двамата носят перуки и червило.

Мъж, прочул се с неуморната си битка българската държава и съд да му издадат нова лична карта, в която да пише, че полът му е женски.

Нищо, че е роден като биологичен мъж и дори не се е подложил на операция за смяна на пола. Тоест той има мъжки полови белези под своята пола, така да го кажем, за да звучи политически коректно.

Йордан, както май е истинското му име, се събужда една сутрин и решава, че вече не е Йордан, а Емили. Автоматично целият свят му става виновен и решава да се сражава със зъби и нокти за своите изконни човешки права до откат.

Нещо повече. Даже обмисля да съди държавата ни в Страсбург за потъпкване на човешките права. Впрочем – като нищо ще спечели това дело. Отлично сме наясно какви са процесите по темата в глобален мащаб.

Полека-лека Емили Йорданова с тротинетката стана интернет звезда. Къде благодарение на медиите (които вече не са онова, което бяха. Медиите спряха да бъдат КОРЕКТИВ, спряха да задават посоката, спряха да изискват критично мислене), къде благодарение на злободневието, което ни е завладяло, къде благодарение на повечето човешки материал по тези ширини. Впрочем, аз винаги съм казвала, че с едно нещо ще бъда съгласна до живот със Симеон Сакскобургготски – Царя. А именно, че ни е „сбъркан чипът“.

Питам се – наясно ли са били родителите на тези хлапета къде отиват децата им. Говорят ли с тях? Обсъждат ли се тези толкова модерни теми, които, според мен, не бива да се избягват и замитат под килима. Все някога е редно да седнем и да обсъдим с децата си тези въпроси. Спокойно, без истерии.

Да бъдеш толерантен към хора с различна сексуална ориентация няма нищо, ама нищо общо да си окей един млад и неформиран ум да бъде промит и изкушен да подражава на типаж като Емили.

Чудя се – докога родителите ще обвиняват само учителите и образователната система в безплодие и упадък, докато всички вкупом вкъщи не говорим с децата си, не познаваме проблемите им, нямаме сили, желание и настроение да им обръщаме внимание.

Как да дойде лъч промяна, след като от семейството и семейната среда идват личните примери и се поставят основите на морала, а ние сме заети с други неща, или просто сме забили в телефона.

Честно казано, стана ми тъжно, докато гледам тези снимки. Представих си неволно моя голям син (на 9 години е) след няколко години на подобно събитие. Отишъл, без да знам, че е там.

Бих изпитала безгранично чувство на вина, че не съм си свършила работата като родител.

Бих се срамувала от продукта, който съм създала.

От качеството на поколението, на което завещаваме този свят.

От това, че се възхищава на едно объркано същество, което е изгубило посоката и смисъла.

Впрочем – самата Емили, или самият той, вече се обърквам как да го наричам, призна, че има психически заболявания. Приема медикаменти, при това доста тежки и сериозни.

Вместо да се лекува и скрие от публичното пространство, тя като жадна за слава плеймейтка се бута и измисля дивотия след дивотия, с която да прикове вниманието ни.

Най-вероятно Емили е мразена и ненавиждана вече и в самата ЛГТБИ общност. Най-вероятно общността се чувства посрамена и унизена.

А на мен просто ми е тъжно. За децата.


Автор: Димана ДОЙЧИНОВА