Минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца, предхождащи определянето ѝ, реши на първо четене парламентът и прие предложените от „БСП за България“ промени в Кодекса на труда (КТ). Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева, се посочва в мотивите.
„За“ бяха 175 народни представители, трима се въздържаха. Не бе прието предложението срокът между двете четения да е 14 дни, както поиска „Български възход“ и в крайна сметка остана срок от седем дни.
Целта на законопроекта, според вносителите, е своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по директивата на ЕП и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в ЕС в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот.
Георги Гьоков от левицата припомни, че от доста години се работи за механизъм, който да осигури автоматизъм при определянето на минималната работна заплата с отчитане на променящите се условия и без субективни решения. В тази връзка е внесен и техният законопроект, който ще гарантира постоянство и предвидимост за гражданите и за бизнеса, и ще отстрани опасността от „замразяване“ за определени периоди на нейния размер.
В момента, след удръжките, реалният размер, който се получава, е 549 лева, т.е. – 45 лева над новата линия на бедност, посочват вносителите. Ако сега не се вдигне размерът на минималното трудово възнаграждение, по-късно ще се наложи много по-голямо увеличение и бизнесът ще бъде затруднен да изплаща такава заплата, се посочва още в мотивите.