Поетът Калин Терзийски съобщи, че е починал

Поетът Калин Терзийски съобщи, че е починал

Поетът и писател с тапия на доктор Калин Терзийски съобщи на своите фейсбук приятели и последователи, че е починал.

„Калин Терзийски умря днес, Бог да прости грешната му душа“, гласеше съобщението, което мигновено вцепени маса хора. Авторът на романа „Алкохол“ има дузина последователи в социалните мрежи. Освен като поет, той е познат и като психиатър, работил в психиатрията в Курило.

Някои започнаха да изказват съболезнования на близките му, а други, които познават черното му чувство за хумор, бързо схванаха сарказма.

„Новината за смъртта му бе силно преувеличена“, коментира негов близък приятел с името Борислав, който отлично е наясно с черните състояния, в които изпада понякога Терзийски.
Артистът не крие, че понякога е омерзен и отвратен от това в какво се е превърнала държавата ни.
„Съсипаха страната ми“, казва в един от последните си стихове Кайо, както го наричат в артистичните среди.
„Кайо, престани да ни стряскаш! Бързо се връщай към доброто настроение и разкарай всички черни мисли от главата си“, пише му друга негова приятелка.

„Друг път не си позволявай да си предизвикваш съдбата по този начин!“, казва жена с името Евгения.

„Поклон! Беше добър човек! ШЕГУВАМ се – както и ти, предполагам“, с усмивки намига Павлинка Трендафилова.

Познати на писателя заподозряха, че е изпаднал в зимна депресия, съдейки по последните му творби, публикувани в Мрежата.
За всеобщо щастие Калин Терзийски е жив и здрав. Екипът на ТВМЕДИА му пожелава бързо излизане от дупката!

 


БЪЛГАРИЯ 100

ах че смешно
обичат те толкова хора
правят се
на ох ах колко ви харесваме
просто вие сте най-прекрасния за нас
а когато умираш
тях ги няма – изчезват внезапно
и ти лежиш и се запознаваш
със смъртта
сам

БЪЛГАРИЯ 12

с карбовски запалихме огън пред парламента
и ченгетата ни пребиха от бой а
след това ни държаха вързани на трамвая
това, за незапознатите
е една тръба, на която
закопчават с белезници китката ти и ти висиш
докато почнеш да умираш, да
с белезници
докато ръцете ни посиняха и почерняха
а после ни съдиха
но защото бяха страхливи – осъдиха ни
за хулиганство
ние запалихме огън, защото
млад лекар
какъвто бях аз
получаваше заплата, достатъчна за по един хляб на три дни
сега свинете
които ми плащат за това
че съм писател и пиша за тях
също нямат угризения да ми плащат по-малко
за месец, отколкото
плащат на курвите, с които се срещат за час
но както се казва – простено да им е
българия е интересно място
колко хубаво беше
че имах гневни и тъмночервени мечти
за свобода-братство-равенство
сега ми остава да бъда почтен старец
и да изпитвам
умерено и кротко
презрение към подлите хора, които
развалиха страната ми.