Петър Христов от Горна Оряховица, който смени пола си по оперативен път и стана Петра Христова, е първата българка, осъдила държавата в Европейския съд по правата на човека заради отказ на българския съд да разреши смяна на личните ѝ документи, в които е мъж.
С присъденото през септември обезщетение от 7500 евро Петра иска да направи фондация на свое име. Ще покани за участие в нея небезизвестната Емили Йорданова с тротинетката, също транссексуална, за да помагат на хора като тях.
Все още обаче не е получила нито парите, нито нова лична карта с женски имена. Знае, че за да се случи, има административни стъпки, но се надява на коледно чудо и за светлия празник да бъде жена и по документи.
От 2018 г. Петър/ Петра води дело за промяна на пола по документи. В Горнооряховския районен съд го спечелила, но прокурор обжалвал. Смятал, че желанието на момчето с женствени черти е просто прищявка. В Търновския окръжен съд отказали да узаконят смяната на пола.
“На последната, трета инстанция, въобще не допуснаха иска ми до разглеждане. Имах избор: да изчакам някакъв период и да заведа дело в по-голям град, или да съдя България в Страсбург за нарушени човешки права. И аз избрах второто”, разказва Петра.
Още от детската градина тя се интересувала от куклите и момичешките аксесоари, а не от конструкторите и камиончетата. Но трансформацията на момчето Петър Христов в едно необикновено момиче тръгва през пубертета.
“На 17 години започнах да приемам хормонални препарати изцяло на своя глава“
Вече бях навлязла в пубертет, изпитвах отвращение от себе си. Редът е такъв, че трябва да се издаде писмо от психолог, сексолог или психиатър, което да е насочващо към ендокринолог, и той да предпише хормонална терапия. Така и не намерих такива специалисти, само при сексолог бях през 2015 г.
Като видях, че при него няма да станат нещата, направих си изследвания и започнах с най-ниската доза. Бях събрала пари и понеже отвсякъде казват, че не се дават лекарства без рецепта, си го бях написала на едно листче и завъртях някакъв подпис, уж на лекар”, спомня си сега 25-годишната трансжена. Когато ѝ дали препарата, била на седмото небе.
През интернет търсила информация и за възможностите да се оперира. Казва, че имала избор между Турция, Гърция и Сърбия. За турската клиника обаче имало изключително малко информация, а в Сърбия било много скъпо. Така се насочва към частна клиника в Атина.
“Говорих с хирурга може би около 2 г., отказвах се, чудих се дали да го направя, но накрая идва един момент, в който човек взема крайното решение”, разказва Петра.
През януари т.г. си направила радикалната операция. Премахнали мъжките ѝ полови органи, а през май се сдобила и с импланти за бюста.
След операцията за промяна на пола обаче настъпили сериозни усложнения. “Понеже мъжкият уретер е по-дълъг, трябваше да я скъсяват. От това уринирането стана трудно и се наложи нова хирургична намеса”, откровена е трансжената.
Въпреки всички перипетии и страдания никога не съжалила, че е поела по пътя на трансформацията. Дори сега чувства облекчение.
“Това е нещо, което си го имаш, то е естествено. Изваждаш го навън, вместо да го таиш в себе си. Промених тялото си, защото извивките по него започват да стават все по-женствени. Това е начин да съм пълноценна и да мога да живея нормален живот. Хормоналната терапия обаче трябва да продължава заради костите, сърцето – като при жена в менопауза”, обяснява Петра. Тя е магистър по английска филология, бакалавър е по приложна лингвистика – английски и корейски език, и има 1 г. професионална квалификация по организационна психология. Признава, че винаги се е чувствала неприета заради това, че е различна.
Въпреки квалификацията ѝ никъде не я искали на работа, защото в дипломи и лични документи тя е Петър.
“В университета имах преподавател азиатец. Създаваше ми много проблеми, защото явно не одобряваше това, в което се превръщах. Трябваше да ходя при декани, при ректора, за да си взема изпита по неговата дисциплина”, спомня си Петра. Колегите ѝ твърдели, че я приемат, но се държали дистанцирано, оказвало се, че нямат общи интереси.
“Записах акушерство с идеята да стана по-добра в това направление от медицината, което ме интересува – женската полова система. Но нещо не се получиха нещата и прекъснах. Не мога да ходя постоянно на лекции, както ходех преди, защото получавам паникатаки”, продължава с откровенията Петра. Пристъпите на паника започнали още около делото за смяна на пола през 2018 г. Сега паникатаките се отключили отново на базата на усложненията след операцията. Оказало се, че у нас няма лекари, които да подходят с разбиране и компетентност към транссексуалните.
“Сега, ако се случи нещо, няма кой да ми помогне. През лятото получих много тежка паникатака. Отидох в “Спешна помощ”, там имаше поне 10 медици, обаче никой не ми обърна внимание. А симптомите се задълбочават – сърцебиене, изпотяване, гадене, главоболие, задушаваш се”, описва Петра.
Има последователи в инстаграм, главно от ЛГБТ обществото, и публикува по различни теми, свързани с транссексуалните, за да им помогне. Написала е и книга за метаморфозата мъж – жена, която подарява. “Около 40 страници от нея са за моята история досега. Другото е превод на документ на Световната професионална здравна организация за транссексуално здраве. Насочено е към всички сфери – как трябва да се отнасят психолози, психиатри, лекари, родители. Това е един вид наръчник”, казва тя.
Близки приятелки са с прочутата Емили Тротинетката и нейния партньор Тихомир. Казва, че първа научила за перипетиите на Емили по пътищата при гостуването ѝ в Търново това лято.
“Аз ги укорявах отначало, но после разбрах, че няма закон за тротинетките, а това е нещо модерно, мощно, равнява се донякъде на мотор и трябва да има някаква регулация. При тротинетките няма тези вредни емисии”, разсъждава Петра.
Мечтае да си намери партньор, а след 10 г. се вижда омъжена, с дете.
Представя си да стане майка чрез донорска яйцеклетка и бебе, износено от сурогатна майка.
Казва, че смяната на пола ѝ струвала колкото хубава селска къща. Средствата събирала на база на академичните си постижения, награди, стипендии. “Накрая
трябваше да продам и апартамента в Лясковец, беше оставен от баба ми
Бях го обзавела по мой дизайн с помощта на семейството ми. Беше много тежко да гледам как неща, доста ценни за мен, новите собственици ги изхвърляха на боклука. Все едно изхвърляха части от мен. Тогава – като някакъв вид гняв и протест, се реших окончателно на операцията”, споделя Петра. Изпратила е банкова сметка и очаква присъденото от Страсбург обезщетение. Срокът, в който парите трябва да постъпят, е три месеца, т.е. напълно е възможно това да стане по Коледа.
Иска да намери съмишленици за фондацията, която ще основе. Тя ще бъде благотворителна – ще помага на хора, които искат да си променят пола, пише в обширен материал вестник „24 часа“.
