Тежка катастрофа с пет жертви на пътя Плевен – Ловеч. Сред загиналите са две бебенца… Поредната гадна, жестока трагедия.
Когато преди 3 години заради книгата „Останете живи“ започнах да събирам истории и да проучвам подробно цялата статистика за загиналите и ранените на пътя от 1951 г. насам, си дадох ясната сметка, че ние наистина сме превърнали пътищата си във военна зона. Едно тъжно и грозно бойно поле, но без войници, а с много избледнял мрамор до пътното платно.
A oще по-големият абсурд е, че това се очертава да бъде война без край.
Да, държавата може и трябва да вземе мерки. Ще си го повтаряме винаги след всяка една подобна трагедия. Но абсолютно нищо няма да се промени, докато всички не си дадем сметка, че този проблем е и манталитетен. Както в живота, така и на пътя всеки един от нас сам решава какъв да бъде. И разполага със свободната воля във всеки един момент да избере дали да бъде отговорен и разумен пазител или съзнателен вредител.
Защото пътищата не са бойно поле, а възможности да стигнем там, накъдето сме тръгнали. При това ЖИВИ.
*Георги Стоянов, журналист и писател, автор на книгата „Останете живи“, посветена на катастрофите в България
