Поклон до земята за усилията на делтапланеристите, които са намерили Сашко!
Един от тях – Милко, който може би пряко е намерил и детето, ни спря и превози с джипа си в неделя. Разговаряхме, даде ни инструкции къде да търсим с твърдост в гласа. Искам да ви кажа, че в очите му се четеше оптимизъм и невероятна твърдост и решителност да намери детето на всяка цена. Този човек беше от ден първи на терен, но у него нямаше никаква пораженска нагласа, напротив – четеше се желание да стои в планината толкова дълго, колкото е необходимо!
Правеше огромно впечатление как делтапланеристите, планинските спасители, доброволците и полицаите са на крак 24 часа, отдадени на каузата! Неяли, недоспали, оставили семейства и близки в името на заветната цел! А накрая, като доблестни граждани, делтапланеристите отказаха 100 000 лв. награда, обявена от бащата на детето, с думите, че „не са отишли с такава цел“.
Благодарности за всички, които отделиха повече или по-малко лично време за тази акция!
Такова единение на граждани и общество ни дава повод за оптимизъм, че не всичко е изгубено! И опровергава критиците, че „материалът в обществото е лош“!
P.S. Според мен е редно, при отказа на делтапланеристите да получат заслужената награда от 100 000 лв., бащата да ги дари на някоя фондация за деца с аутизъм, или за друг вид благотворителна цел в полза на обществото.
Венцислав Петков, адвокат
