Актрисата и художник Диана Димитрова взе участие в предаването „120 минути“ по bTV, където се очакваше да разкрие кой е побойникът, който я е пребил преди 5 години.
По нейни думи това се е случило пред очите на десетки свидетели от снимачния екип. Пред водещия Светльо Иванов обаче изкусителната д-р Огнянова от сапунката „Откраднат живот“ така и не разкри как се казва нейният колега, срещу когото има досъдебно производство за насилие в Софийската градска прокуратура.
„След като е чул анонса по bTV, че ще участвам като гост в предаването ви, получих съобщение от него във Вайбър. Когато го отворих обаче вече беше изтрито. Има начини да се види какво е било съдържанието на написаното. Радвам се, че прокуратурата се зае със случая. Този човек ме притеснява до ден-днешен, притеснява и моята майка, която от години живее и работи в Гърция“, заяви Димитрова пред Иванов.
Запитана дали е имала извънколегиални отношения с въпросния господин, Димитрова бе лаконична – „Да, имахме интимна връзка. Тя беше тайна“, посочи тя.
Междувременно темата отприщи сблъсъци на гледни точки. Според мнозина Димитрова е смела и герой, задето макар и със закъснение говори за причиненото ѝ насилие. Според други обаче премълчаването на конкретното име доведе до куп догадки (бяха замесени имената на няколко човека, сред които Юлиан Вергов, както и покойните вече артисти Йосиф Шамли и дори възрастния Вълчо Камарашев, бел. ред).
ТВМЕДИА публикува без редакторска намеса коментар по темата, написан малко по-рано днес от Аделина Върголомова. Единствено заглавието е на редакцията.
В България женомразството не е прикрито.
То е на абсолютен показ.
Както беше казал някой, то е институционализирано.
Вградено във държавното устройство.
И се налага много от мъжете.
Но повече е от жените. Колкото и да е тъжно да го кажа.
Влиза като възпитание от малки.
И после се оплита във живота ни като тъжно ежедневие.
Докато някой не извика. И не стане грозно.
Тогава идваме пак жените.
Пак се обръщаме една срещу друга. И си пречим.
С риск днес да направя същото, искам да кажа, че Диана Димитрова ни връща.
Много назад ни връща и ни пречи.
И вместо да разкрива, ни заравя още по-дълбоко.
Диана Димитрова се оплака онзи ден от някакво насилие.
В един неясен, замъглен вероятно от емоции, пост, ни разказа, че е преживяла някакво насилие.
И то изобщо не къде, а на снимачната площадка.
Пред 30 и кусур души.
Извади и снимки с грозни синини.
Дотук похвално, че не държи на тъмно подобна наглост, подобна грозна злоба и агресия.
И дотам.
Това ни го разказва след пет години.
Решила да говори, но няма да разкаже кой е той.
Най-важното от всичко.
Решила е да каже, но няма да разкаже нищо.
Поради което набедиха не един човек.
Двама заклеймиха. Един със сигурност ще бъде очернен от глупост.
Ще има да му тегне името и сам да се срамува без да е направил нищо.
Също така Диана Димитрова решава да ни го разкаже не кога това, ами точно тези дни.
След пет години.
И не защото е изпитвала страх или срам, заради което бих я оправдала леко, или поне така твърди, ами защото тя тогава е била абсолютно никой.
Кой щял да ѝ върже на приказките.
Как кой? Има съдебна медицина, синини, показания, свидетели.
Но повече боли от това – аз бях никой.
Да разбираме жените, които не сме актриси и нямаме чутовна кариера, че могат да ни бият.
Защото ако вдигнеме глави, то ние сме никои.
Ние сме безгласни букви.
Съжалявам, но тази жена не ни помага.
Само разравя женомразството и кара хората в тази държава да ни вземат несериозно.
Не че досега ни вземаха.
Да ни обличат в плиткоумие и малодушност.
Да ни приписват меркантилност, дори когато ни ударят, наранят, обидят ни жестоко.
И ако ще разравя стари рани, нека да е със достойнство.
И да говори.
Честно и открито.
