От Българския лекарски съюз настояват таксата за посещение при личния лекар да стане 8 лв. (1% от минималната работна заплата, която през 2023 стана 780 лв., бел. авт.).
Преди да размишляваме по темата, което буквално си е като ходене по тънък лед, трябва да призная, че за мен има четири свещени професии – лекари (и всички здравни работници), учители, полицаи и журналисти. На изчезване са, особено добрите кадри.
Без тях общественото ни е обречено на гибел. Само хора с ниска култура и липса на елементарно възпитание са спосбни да обиждат, или още по-лошото – вдигат ръка срещу служителите в посочените съсловия.
А тези случаи доста зачестяват напоследък, което е огледало на нашата действителност и отлично показва до какви нива на морален разпад сме достигнали.
Морално ли е обаче личните лекари да искат 8 лв. потребителска такса?
Законно – сигурно да, но етично ли е, се питат мнозина през изминалите дни. При все, че особено в големите градове джипитата не страдат от липса на пациенти и си докарват прилични месечни възнаграждения.
Здравната каса дава по левче, а може би и повече, на всеки един записан пациент, който обслужва въпросния общопрактикуващ лекар.
На места един личен обслужва по 1500 пациенти. Отделен е въпросът при такъв поток качествено ли се обръща внимание на пациентите, какво време им се отделя и т.н. Защото медицината не е само писане на рецепта и даване на направление за друг специалист. Изисква се завиден емоционален ресурс, търпение и конкурентноспособни познания. Науката се изменя непрекъснато, навлизат нови и нови методи на лечение, нови лекарства и нови подходи.
Към формираната сума в зависимост от броя на пациентите добавяме и такси за всевъзможни бележки, медицински свитеделства и всякакъв друг тип документация (да, бумащината е, затормозява ги чисто времево, досадно е, но се заплаща). Така крайният резултат е една доста добра заплата. Веднага подчертавам, че това не е завистливо гледане в паничката на другия.
Лекарите са хора като всички нас, изморяват се, имат стрес, заразяват се от вируси и грипове, умират от усложнения и въобще нелеко е тяхното призвание и клетва пред Хипократ.
От Лекарския съюз защитиха колегите си и побързаха да уточнят, че потребителската такса не е регулирана от години. Замразена е последно, когато минималната работна е била 290 лв., затова все още стои на 2,90 лв.
Увеличение от 3 лв на почти 8 обаче би било шоково, смятат пациенти. Други са на мнение, че бременни, деца до 18 г., пенсионери, както и хора с тежки заболявания и ТЕЛК трябва да бъдат освободени изобщо от всякакви плащания.
Работещите хора обаче също се възпротивиха. И с право. Всички чинно плащаме данъци и осигуровки. Защо в крайна сметка плащаме здравни осигуровки, след като едно „Здрасти“ при джипито се таксува за 8 лв.
От БЛС с право контрираха, че няма как да се привличат млади кадри в сектора, докато заплатите не станат атрактивни. Така е, никой не го оспорва. Аман да слушаме, че айтита взимат по 10 000 лв., докато хирург взима 2000 лв. заплата.
Истината е, че финансовият кошмар, който се задава на хоризонта, още повече ще ни скара с хората, които упражняват хуманни професии. Защото всичко е поскъпнало двойно и тройно, а заплатите са като препарирани.
Озлобяването и оскотяването – тези две неща идват от бедността и мизерията. В корена на почти всички беди е сиромашията.
Едно яйце удари 60 стотнки, кашкавалът стана 40 лв. килото, маслото достигна тавана, сиренето стана лукс, за олиото да не говорим.
Хората едва свързват двата края.
Думата зима звучи като проклятие, защото сметките за тока и останалите битови разходи не спират да растат. А държавата вместо да олекотява натиска върху крайния потребител, в случая коректния данъкоплатец, увеличава тежестта по джоба му във всевъзможни сектори на живота. И трябва да се знае, че нито пациентите, нито лекарите са виновни. Отновно виновни са хората, които правят политиките. Визирам онези 240 представители в Народното събрание.
Нещо повече, години наред всяка една власт си прехвърля топката и вини своите предшественици за всички кризи и проблеми в сектор здравеопазване.
Така е и с болниците, и с извънболничната помощ, и с фармакологията, липсващите медикаменти.
Цялата сфера здравеопазване е удавена в проблеми, които няма изгледи да бъдат разрешени. Както се казва – дали ще доживеем една детска болница да видим построена в тая държава? Но за това – друг път.
МАЛКО ДАННИ
Столичните болници масово са повишили заплатите на лекарите, така че основните им възнаграждения да достигнат 2000 лева, какъвто е прагът в Колективния трудов договор за сектора.
Не такава, обаче, е картината в страната, където лечебните заведения продължават да залагат на ниски основни заплати от около 1000 лева и допълнително материално стимулиране, което може да надхвърли няколкократно основната заплата. При медицинските сестри дори в още по-голяма степен е видно, че болниците масово предпочитат да ги държат на ниски основни заплати и да им дават добавки към тях.
Едва 16 лечебни заведения в страната са осигурили основна заплата от 1500 лева за медицинските сестри, макар че в почти всички болници брутните възнаграждения на сестрите надхвърлят или са много близки до тази сума. Това показват данни за възнагражденията в държавните и общинските болници към 30 септември, предоставени на колегите от Mediapool от Министерството на здравеопазването по Закона за достъп до обществена информация.
За изминалта 2022 г. данните сочат, че от 182 държавни и общински болници, 55 са достигнали основната заплата от 2000 лв. за лекар, но само 16 са осигурили основна заплата от 1500 лв. за сестрите. От здравно министерство уточняват, че това са болниците, в които всички категории персонал са достигнали заложените в Колективен трудов договор минимални възнаграждения. Иначе, извън тях, има и други болници които са достигнали средни основни заплати от 1500 лева за сестра, но не всички сестри получават този гарантиран минимум, т.е. едни взимат повече, а други по-малко.
Димана ДОЙЧИНОВА
