Мирчев: Видя се вече връщането на „Газпром“ у нас

Мирчев: Видя се вече връщането на „Газпром“ у нас

Още в първите дни на служебното правителство са налице множество спекулации за ситуацията с газа, през които прозира нечий интерес да върне Газпром в България и да постави страната ни отново в енергийна зависимост от Путин.

Това написа във Фейсбук депутатът от „Демократична България“ Ивайло Мирчев по повод решението на правителството да обяви търг за краткосрочни доставки на втечнен газ. Той предлага и шест варианта за решение на трудната ситуация в енергетиката. Публикуваме целия текст на Мирчев без редакторска намеса:

„20 факта за проблема с природния газ:

1. Връщането на руския газ може да блокира възможностите за алтернативни доставки и да остави страната в пълна зависимост от Москва.

2. Количества за септември и октомври са осигурени от предходното управление.

3. Предложението за 7 танкера е ангажираща оферта, т.е. ние решаваме дали да ги вземем, но количествата си ги имаме и са налични.

4. Има рамков договор с доставчика на втечнен газ Cheniere Energy, а не просто оферта.

5. За първите 3 танкера има ангажимент, за останалите 4 танкера има ясен механизъм за придобиване.

6. Слотът за първия танкер е осигурен, останалите са въпрос на договорка.

7. Саботирането на гръцката връзка за получаване на акт 16 може да се окаже инструментът, с който да останем в руска зависимост, тъй като няма да могат да влизат в България нужните количества газ.

8. България използва сравнително малко природен газ и затова той не е от критична важност за икономиката – 30% от общото потребление се пада само на „Топлофикация София“

9. Ако на някой не му харесва цената на Булгаргаз – пазарът е отворен и може да си купи газ от произволен доставчик.

10. Четири месеца вече сме без Газпром. Газът не е спирал за нито един бизнес или домакинство.

11. Руският газ е по-скъп, а доставките му са несигурни, защото Путин спира кранчето, когато реши.

12. Хранилището в Чирен се пълни по график и в момента е над нивото, което е имало в предишни години по същото време – близо 50%.

13. Към момента не са договорени около 30% от нужните количества за България до края на зимния период. Но това е възможно да се направи, стига служебното правителство да има желание да го стори.

14. Германия, Франция и Италия приеха условията на Путин, което обаче не им гарантира регулярни доставки, изгодни цени и ги принуди да търсят алтернативни краткосрочни договори.

15. От 1 юли 2022 г. у нас да влизат пълните количества газ от находището „Шах Дениз ІІ“. Второто полугодие България ще получи 430 млн. куб. м, а за първите 6 м. доставените количества са били 160 млн. куб. м. Общо доставените количества за 2022 г. ще са малко над 50% от договорените 1 млрд. куб. м годишно.

В момента количествата газ по азерския договор се получават през Гърция – Сидерокастро- Кулата.

16. След пускането в експлоатация на интерконектора Гърция- България цялото количество азерски газ ще се доставя по новото трасе и по цени свързани с нефтените деривати при референтна цена миланската борса, която е от порядъка на около € 35/MWh) – това е 5 пъти под цената на руския газ. Преди това обаче само 1/3 от количествата са на ниска цена. Останалите 2/3 са на спот цена от същата борса с отстъпка от € 20 /MWh. Причината за тази разлика в цените е подписаният анекс от страна на Николай Павлов (бившият шеф на Булгаргаз), не без знанието на тогавашния премиер Борисов.

17. Булгаргаз не купува от посредници, а от търговци в региона, които предлагат за съжаление малки количества.

18. Бизнесът може и да не купува от Булгаргаз, а от търговците на газ на свободния пазар. Топлофикациите и газоразпределителните дружества не са длъжни да купуват от Булгаргаз.

19. В условията на война и санкции за Русия сключването на нов дългосрочен договор от служебното правителство (което дори теоретично е трудно реализуемо) ще изглежда нелепо и срещу европейската политика на санкции.

20. С първите си действия служебният кабинет прави притеснителна стъпка в посока връщане на Газпром.

Решенията. Какво трябва да се направи в 6 стъпки:

1. Правителството трябва да продължи преговорите с Гърция за споразумение за алокиране на гарантиран капацитет за България на Ревитуса.

2. Трябва да бъде продължен диалогът с Турция и Боташ с посредничеството на ЕК за подписване на междусистемно споразумение с Булгартрансгаз, така че да се използват турските терминали.

3. Рамковото споразумение с Cheniere трябва да се подобри като цена.

4. Трябва да има компенсации за природен газ за бизнеса и домакинствата.

5. За бизнеса трябва да се подготви механизъм за търгове за третиране резерв, така че той да е стимулиран да намали потреблението на газ срещу компенсации на търгова основа. Плащанията да са обвързани с инвестиции в подобряване на енергийната ефективност.

6. Трябва да се въведат помощи за енергийна бедност, с които домакинства на газ да могат да закупят високоефективни електроуреди, с което допълнително да се окаже натиск върху потреблението.“