Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов рядко повдига завесата на личния си живот. Той обаче реши да разкаже любопитна исторя от своето детство. Подсетил се за случката покрай Деня на християнското семейство и факта, че на този ден е дарил кръв. Костадинов уточни, че е редовен кръводарител, но не го развенчава публично постоянно. След като посетил Националния център по транфузионна хематология той се върнал в миналото, когато бил дете.
„Живяхме бедно, яли сме основно постна храна“, каза той. Ето целият разказ на Костадинов без редакторска намеса:
Вчера беше Денят на християнското семейство. Така се случи, че точно вчера дарих кръв. По принцип от години съм редовен кръводарител и не това е, което искам да споделя. Вчера покрай празника си спомних нещо от детските си години. В началото на деветдесетте в страната ни имаше огромен недостиг на стоки и храни. Майка ми беше съкратена от работа и безработна и баща ми издържаше цялото семейство. Хранехме се основно постно. Един ден обаче когато се прибрахме от училище със сестра ми заварихме на масата сложени доста хубави храни, имаше даже и шоколади:) Без да се замислим седнахме и ги ометохме, а майка и татко ни гледаха и ни се радваха. Едва след като се нахранихме видяхме, че за тях нямаше нищо. Това е положението – всички деца са егоисти, и ние не бяхме по-различни. Мен обаче ме загриза съвестта и попитах защо за тях няма такава храна. Тогава майка ми каза, че баща ми е ходил да дарява кръв и са му дали пакет със силна и питателна храна за по-бързо възстановяване на кръвта. Той обаче разделил храната между децата си. Двамата с майка дори не я опитаха каква е на вкус. Помня този ден като вчера. За мен това беше нагледния пример за това как родителите буквално късат от залъка си, та и от тялото си дори, за децата си. Надявам се и аз на свой ред да съм научил децата си поне на половината от това, на което родителите ми научиха мен. Дано един ден да не ме съдят много строго, ако докато газейки из калното блато на българската политика съм пропуснал да им дам нещо от това, което всеки един родител е длъжен да даде на своите наследници.
