Предполагам, че заглавието ще шокира хората от по-възрастното поколение, защото по тяхно време тези неща не бяха масови и леснодостъпни.
Уви, с настоящите редове ще се наложи да направя бърза сверка на незапознатите с реалността. А именно, че поне половината държава е на наркотици. Да, точно така. От деца в 5-ти клас, до възрастни и дори донякъде успели в живота хора. Това са наблюденията ми, които не са плод на богато въображение, а автентичната картина както в градове, така и в села.
Трявба да се отбележи и факта, че допреди няколко години различните видове наркотици не се котираха в слабонаселените места у нас, а в момента е точно обратното – там „се друсат“ наравно със столичани или с граждани от други градове.
Никога не съм правила разлика между скъп или евтин наркотик – за мен отровата е една и съща – тежка абстиненция, погубена психика, съсипан морален компас и ориентир, залиняване на душата и тялото и в най-лошия случай, разбира се, смърт.
Преди броени минути слушах как лидерът на БСП Корнелия Нинова със строг тон поиска спешни мерки по проблема. Информационният повод бе апел на водещи лекари психиатри, че вдишването на модерния сред деца и подрастващи райски газ води до парализа на крайниците, загуба на паметта, зрението, психози, шизофрения, кома или смърт.
Силно се съмнявам това да е стреснало властимащите, които отдавна и отлично са наясно какво се случва. Нека не забравяме, че подобни опиати се продават съвсем свободно и благодарение на същата тази държава, която днес се събуди и реши да се престори на загрижена за децата на България.
Не вярвам на политическите пинизи на който и да е лидер на формация, обявил се тъкмо днес гръмко в битката с наркотиците. За мен това е пошло лицемерие.
Същите тези политици, които години наред отказват тестване за дрога на народните представители. Винаги съм се чудила какъв ли ще бъде резултатът в процентно отношение. За жалост никога няма да разберем със сигурност.
Честно казано не ми е жал за възрастните и зрели хора, които доброволно приемат наркотици и объркват живота си. Но ужасно ме е страх като родител за своите две деца. И не само за тях, а за всички деца и тийнеджъри, които лесно могат да се изкушат и да си докарат необратими последици в здравословен и психически план.
Мога да говоря дълго по темата от първо лице – защото един-единствен опит на трева в тийнеджърските си години ми докара куп проблеми, с които не мога съвсем да се справя и до днес. Едно уж невинно любопитство, за което плащам скъпа цена. И ако можех да върна времето назад бих парирала на мига тази глупост. Но не това е, което искам да ви кажа.
Ние като общество трябва да признаем своите вини и най-вече факта, че бяхме активни наблюдатели на тези процеси, без да им се противопоставяме.
Предполагам всеки от нас има познат, който посяга към наркотици. Предполагам всеки четящ е опитвал, дали веднъж или повече – собствена воля.
Дружно загубихме посоката и трябва да признаем открито грешката си.
Че не говорим с децата си.
Че не познаваме болките им.
Че всичко леснодостъпно.
Че държавата закриля определени лица, занимаващи се с производство, разпространение и продажба на наркотици.
Че полицията не работи достатъчно в тази насока.
Че деградацията е повсеместна и на всички нива.
Звуча черногледо? Сигурно е така.
Как да спасим децата си от това – не знам.
Нямам отговор, нямам готова формула или рецепта. Едни хора казват – с много доверие, разговори, активен спорт, приятна семейна и приятелска среда, четене, култура, изкуство, наблягане на духовното.
Но трябва да признаем, че и това не е гаранция за успех.
Което не бива да ни спира да го прилагаме.
автор: Димана Дойчинова
