Вече се молим българският пенсионер да успее да оцелее

Вече се молим българският пенсионер да успее да оцелее

70 лв. коледна добавка към пенсията си ще получат всички пенсионери у нас.

Зачудих се какво може да напазарува един пенсионер с тези пари, имайки предвид нивата на инфлацията у нас. Инфлация, каквато не сме имали от далечната 1998 г.

Официалната статистика е стряскаща, какво остава за неофициалната. Според Статистическия институт 18,7% е инфлацията за месец септември. При малката потребителска кошница официалните данни са още по-тревожни – тя се ускори до 19,7%.

Ако някои се чудят какво точно значи малката потребителска кошница – това е социално-икономическа норма, в която влизат 100 най-важни храни и услуги, без които физическото ни оцеляване би било невъзможно – например хляб, вода, отопление, ток и др.

Винаги съм си мечтала политиците да дадат своите интерпретации на клишета като енергийна бедност. Или да анализират защо в обществения живот навлезе израза „работещи бедни“ Но за това друг път.

Та, със 70 лв. по мои изчисления възрастните хора у нас могат да си купят половин кубик дърва.

Или 1 кило кашкавал (знам, че звучи нереално, но е истина – един килограм кашкавал по БДС струва 35 лв. Намира се и кашкавал за по 25 лв. килото, но подлагам качеството му на сериозно съмнение). Към него добавям 2 малки пакетчета масло от по 125 гр. Бройката вече гони 4 лв. Пакет масло от 250 гр. е около 7-8 лв. (Впрочем, наскоро имах много интересен разговор със собственичка на малък хранителен магазин в столичния кв. „Слатина“. Тя ми сподели, че от години не продава маргарин, защото е чела за нездравословните му свойства. Напоследък обаче все повече хора я питат за маргарин. Рядко някой купувал масло. Тъжно!)

1 бутилка прясно мляко също доближава 4 лв., а кисело под 1,50 лв. не се среща.

Бутилка олио около 6 лв., от по-добрите рафинерии е и по-скъпо – растителната мазнина задължително присъства в домакинството на пенсионерите.

Сирене – 1 кг. между 20 и 25 лв.

(За лукс като месо въобще няма да става дума. Цените на месо, кайма и колбаси са станали непосилни за пенсионерите. Също така на шоколадови изделия, при захарта се наблюдава сериозно увеличение).

При всички случаи по-добре е с добавка, отколкото без. Въпросът е, че последните няколко месеца сякаш парите загубиха своята стойност. Все повече семейства изпитват затрудения да живеят нормално и да отглеждат децата си, какво остава за старците, които са градили тази държава.

Пенсиите и заплатите у нас са обидни. Обидни, както на фона на инфлацията, така и на фона на европейските възнаграждения. Да не говорим, че голяма част от храните и услугите в ЕС са с драстично по-поносими цени, отколкото в България.

Никой не заслужава старини като тези у нас.

Тъжно е.

Преди няколко години бях на круизен кораб – обиколка от Италия-Испания-Франция-Португалия-Мароко (Северна Африка). За моя най-голяма изненада на пътешествието нямаше толкова млади хора, колкото пенсионери от Западна Европа.

Всички те изглеждаха добре, усмихнати, в настроение, добре облечени, с направени зъби. Някои жени носеха перли и бяха с доста добре поддържан вид. Съпрузите им бяха най-често с костюми и също с доста ведро излъчване. Наслаждаваха се на всяка държава, в която корабът спираше. Снимаха се, смееха се.

Опитах се за миг да си представя ще доживем ли времена, в които българските пенсионери ще могат да си позволяват подобни приключения.

Днес, няколко години по-късно се замислям – ще доживеем ли времена, в които нашите пенсионери няма да мизеруват и ще изкарват спокойно студените месеци. Както се казва – вече се молим да иззимуват.

 

Автор: Димана Дойчинова