Родители и деца доунищожиха единственото съоръжение за деца с увреждания в парк „Св. Троица“.
Това разказа с мъка пред ТВМЕДИА Анна Йончева, фотограф и инициатор в цяла София да има подобни люлки, които да радват децата инвалиди.
„Вчера минавайки през парка ми показаха първата снимка, на която дете стои и наблюдава как родителите му се люлеят на наполовина останалата люлка за деца в инвалидни колички! След това гледах как много, много деца скачаха по нея, блъскаха, РУШАХА!
И си казах край!
Като не става, не става!
Човек се отказва не когато загуби определена битка, а когато загуби желание да се бори!
Признавам се за победена от обществото!
Тази люлка беше първото комбинирано съоръжение в България и беше създадена с много любов и много надежда за промяна на нагласите в децата! Да знаят, че има други деца в инвалидни колички, които също като тях заслужават да играят на детската площадка. Евентуално да провокираме родителите да проведат разговор с децата си за тях, и преди всичко да се опитаме да ги научим поне малко на толерантност.
За тези три години нито един път не се предадох или отказах.
Обаче на тази люлка в парка света Троица направо й разказаха играта!
И се отказвам!
Днес трябваше за пореден път да монтираме поправения кош, но няма да го направим. Точно обратното!
След разговор с производителя – помолих от общината днес да демонтират и останалата част от люлката и да я приберат.
След като Георги Пейков за пореден път поправи щетите, взехме решение да я подарим на Дневен център, в който да се ползва по предназначение и съм сигурна, че ще я пазят много по-добре от нас!
Затова, моля разпространете, ако намерите подходящо място!“, казва Йончева.
„Не знам какво да кажа – просто нямам думи. Тази жена Анна Йончева от години се бори със зъби и нокти за каузата на дечица в нужда. Премина през какви ли не препятствия, осигури и продължава да осигурява всякаква подкрепа на тези деца и техните родители, но ето, че злобата и невежеството в нас надделяха.
Добре, бе хора, защо, бе? Какво ви пречи люлка, на която може да се чуе радостното, звънко гласче на дете, за което е огромно затруднение да се движи? С какво ви дразнят толкова дечица, които имат някакъв проблем? Погледнете си омърсените души и кажете дали намирате нещо хубаво в тях?
В такива моменти изпитвам дълбоко отчаяние и дори отвращение от общността, към която принадлежа… Иска ми се да съм животинка – от тези, които дават любов и закрила на всеки нуждаещ се, без значение от кой вид е и дали ще има полза“, каза Дора Симеонова, приятелка на Ани Йончева.
Димана Дойчинова
