Борис Бекер след затвора: Искаха да ме убият

Борис Бекер след затвора: Искаха да ме убият

По-малко от седмица след като беше освободен от британски затвор и депортиран в родината си Германия, шесткратният шампион в Големия шлем по тенис Борис Бекер проговори за самотата, страховете и уроците, които е научил зад решетките. През април 55-годишният бивш №1 в света беше осъден ефективно от лондонски съд на две години и половина лишаване от свобода заради укриване на £2,5 млн. (€2,9 млн.) приходи с цел избягване на плащания към кредитори.

Бекер обяви банкрут през 2017 г. с натрупани дългове от почти £50 млн., включително неплатен заем от над £3 млн. за испанското му имение в Майорка. В първите седмици от присъдата му той беше настанен в затвора „Уандсуърт“ в югозападната част на Лондон, но през повечето време от почти осемте месеца килията му беше в „Хънтъркомб“ край Хенли в Оксфордшир. Като изправително заведение от категория С този затвор е много по-строго охраняван и е един от двата на територията на Великобритания, където се изпращат чужденци.

„В затвора си никой.

Ти си просто един номер. Моят беше А2923EV.

Не ме наричаха Борис, нито Бекер. Бях един номер. И изобщо не ги интересува кой си“, сподели трикратният шампион от „Уимбълдън“ (1985, 1986, 1989).

Бекер беше освободен миналата седмица и се прибра у дома с частен самолет, платен от негов приятел. Първото си интервю той даде за германския канал SAT 1, който излъчи разговора на две части тази седмица. В дълъг и на моменти силно емоционален диалог с водещия Щефен Гетйен тенис легендата разкри много мрачни мигове от времето си в затвора, но подчерта, че то му е осигурило вътрешен катарзис.

„Мисля, че открих отново в себе си човека, който някога бях. Научих един тежък урок. Много скъп урок. Много болезнен. Но всичко това ми показа нещо важно и добро. Има причина да се случват някои неща“, посочи Бекер.

Той разкри множество шокиращи епизоди от сблъсъка му очи в очи с жестоката реалност на криминалния свят.

„Един от затворниците, който бе осъден убиец, ме искаше мъртъв. За него беше недопустимо това, че бях приятел с някои от чернокожите затворници в „Уандсуърт“. Това, което обаче той не очакваше, беше масовата подкрепа, която получих от хората там“, сподели Бекер.

Човекът на име Айк го приклещил в един от коридорите и го заплашил с убийство. Единственото, което спасило бившия тенисист, било това, че други затворници чули виковете му за помощ и веднага дотичали.

„На следващия ден с въпросния човек се засякохме в пералното помещение. За моя огромна изненада той падна на колене и ме помоли за прошка. Можех да откажа, но исках да оставя тази история зад себе си и да не рискувам да си създам проблеми. Помогнах му да се изправи, прегърнах го и му казах, че изпитвам голямо уважение към него.“

Двукратният шампион от Australian Open (1911, 1996) се разплака при спомена за деня, в който е бил арестуван. По стечение на обстоятелствата това се е случило на рождения ден на неговата приятелка – родената в Сао Томе и Принсипи Лилиан де Карвальо Монтейро.

„Купих ѝ букет бели рози, но денят се оказа много тъжен за нас. Нещата едва ли биха могли да протекат по по-невероятен и злощастен начин. Адвокатът ми дойде вкъщи около 14:00 ч. Каза ми, че заседателите са взели решение и трябва да се подготвя. С Лилиан и сина ми Ноа се прегръщахме дълго, защото знаехме, че след заседанието нямаше да имаме тази възможност. Моментът на ареста беше брутален. Скамейката на подсъдимия, която е оградена със специално стъкло, се спуска в мазето и от там те отвеждат. Ужасно е“, увери Бекер.

Той разказа и първите си впечатления от затвора:

„На влизане ме претърсиха обстойно, защото проверяваха за наркотици и части за мобилни телефони. След това ме отведоха да ме снимат. Трагикомичното в случая бе това, че

част от полицаите и надзирателите поискаха да се снимат с мен.

Беше ме страх от две неща: от килията, която щях да деля с друг човек, и от душ кабинките, тъй като и на двете места може да бъдеш нападнат по всяко време. Трябва постоянно да си нащрек. Всички сме виждали по филмите моментите с изпускането на сапуна, но директорът на затвора ме убеди, че всичко ще е наред. Беше много свестен и разбран човек и съм му благодарен за отношението.“

На въпроса какви лични вещи е взел в затвора, Бекер отговори:

„Исках да изглеждам готин, затова си взех суичър и бейзболна шапка. Всичките ми дрехи бяха черни, защото исках да изглеждам като гангстер. Надзирателите ги погледнаха и ми казаха: „Добър опит“. След което ми връчиха сиво долнище и сива фланелка, които обаче ми бяха малки. Казаха ми, че едно от най-важните неща в затвора е да бъдеш незабележим и да не изпъкваш по никакъв начин.“

Германецът разкри и коя е била най-трудната част от ежедневието му:

„Когато заключат вратата на килията в 20:00, не знаеш кога ще я отключат отново. В този момент целият ти свят се срива и оставаш сам с мислите си. Бях отчаян и изплашен. Купих си няколко книги, за да имам какво да правя. През почти цялата седмица храната беше една и съща – ориз и картофи. Само в неделя ни даваха месо, най-често пилешко. Един от най-добрите начини да си направиш живота в затвора по-лесен е да имаш работа. Аз преподавах английски и немски. Важно е властите да виждат, че поемаш инициатива и правиш нещо добро, защото това може да намали присъдата ти.“

Бекер разказа, че желание да го посети е изявил най-известният му сънародник на Острова – треньорът на футболния „Ливърпул“ Юрген Клоп. Това обаче се оказало невъзможно:

„Няколко месеца след пристигането ми надзирателите ме попитаха дали бих искал някой определен човек освен семейството ми да ме посети. Посочих Юрген Клоп, тъй като двамата сме добри приятели. Казаха ми, че той също е пожелал да дойде, но нямало как да се случи, тъй като бил прекалено известен и се страхували за безопасността му. Имах право на две посещения месечно и трябваше предварително на предоставям имената на властите, за да могат да проверят въпросните хора. Процесът обаче е много бавен. При първото си посещение Лилиан е била шокирана от вида ми, макар че ми го каза много по-късно.“

Носителят на титлата от US Open през 1989 г.си спомни и как миналия месец е отпразнувал 55-ия си рожден ден в затвора (б. р. – на 22 ноември):

„Получих три торти. Не знам как се случи. Не съм получавал три торти дори когато бях свободен, а какво остава за затвора. Бяха шоколадови и ги споделих със съкилийника си и още няколко души. В затвора е важно да имаш приятели и да споделяте всичко – дрехи, обувки, сол, шоколад. С някои от онези момчета ще сме приятели за цял живот.

Когато се борите да оцелеете заедно, това винаги сближава хората.“В едно от най-ценните притежания на бившия тенисист се превърнала книга, посветена на стоицизма, която получил по време на един от курсовете по философия в затвора:

„Това беше моята лична Библия. Затворът ме направи по-добър човек. Престоят там беше най-кошмарният период в живота ми, но колкото и странно да звучи, имах нужда от това. Разполагах с достатъчно време да помисля върху грешките, които съм допуснал. Доверих се на грешните хора и станах мързелив, но затворът ми даде втори шанс и ми помогна да прогледна. Сега трябва да продължа по този път. Точно затова смятам, че затворът в крайна сметка ми се отрази добре.“

На въпроса как изобщо се е стигнало до съдебните му проблеми Бекер отговори, че се е отнасял твърде небрежно към финансите си:

„Мислех, че мога да се доверя на хората, които бяха в живота ми по онова време. Парите никога не са имало особена стойност за мен. Спечелих първия си милион на 17 години и дори тогава забравих да отида да си ги взема. Можех да си плащам сметките до 2017-а, след което започнаха проблемите с една частна банка. Ставаше дума за 3,5 млн. евро. Съдът се произнесе в тяхна полза и изведнъж се оказах разорен. Все още имах стабилен доход, но загубих къщата си в Майорка, апартамента в Челси и къщата на родителите ми в Лаймен. Успях да изплатя част от дълговете, но проблемът ми беше, че исках да живея така, сякаш все още съм тенисист. Доходите ми не съответстваха на начина на живот, който исках да водя.“

Бекер беше категоричен, че най-щастливият му ден през последните осем месеца е бил този, в който директорът на затвора му е съобщил, че може да се прибере у дома:

„Извикаха ме при директора и той ми каза, че ще мога да си тръгна с частен самолет. Още предния ден вече си бях приготвил багажа, като подарих някои неща. Сигурно съм оставил 50 книги на библиотеката на затвора. Казах само на най-близките ми, че ме освобождават. Не можех да си позволя да платя за самолета, така че един приятел пое разходите и отлетяхме към Щутгарт. Казах на въпросния приятел, че няма нужда да го прави, но той настоя и уреди всичко. Преди да потеглим обаче, властите трябваше да проверят летателния план, за да са сигурни, че няма да избягам в Ирландия или Шотландия. Разбира се, на тръгване отново ме провериха основно. Напъхаха ми фенерче в едно специално място.“

Благодарение на добре прикривания план медиите в Германия са останали в неведение за локацията, на която ще се озове Бекер при завръщането си в страната:

„Когато кацнахме в Щутгарт, очаквах журналистите да щурмуват летището, но нямаше никого. След това приятели ме закараха до Хайделберг, където отседнах за няколко дни. Изпих първата си бира като свободен човек и ми повярвайте, като ви казвам, че това беше най-хубавата бира в живота ми.
Ядох суши и супа, но нямах голям апетит, тъй като все още не се бях отърсил психически от затвора. Физически също не бях много добре. Посетих двама лекари в Мюнхен, които ме прегледаха основно, сложиха ми няколко инжекции и сега съм добре.“

Миналата седмица вицепрезидентът на германската тенис федерация (DTB) Дирк Хордорф обяяви, че Борис Бекер може да получи длъжност в ръководството, стига да иска. Според казаното от бившия №1 обаче това едва ли ще се случи:

„Научих много през последните осем месеца. Категорично съм по-добър човек, отколкото бях преди затвора. Не мисля, че ще остана в Германия. Може би дори ще напусна Европа. Маями много ми харесва, както и Дубай. В бъдеще ще бъда много внимателен какво разкривам пред медиите.“