Истина е: Дъщерите приличат на бащите си, Неделя Щомова празува с баща си

Мозамбик.

Мапуто.

Закрит басейн с дължина 50 метра.

Аз съм на 8 години.

Стоя права на стартово блокче номер 8 и трябва да скоча.

На метър пред мен треньорът държи една летва над която трябва да прелетя, когато скачам от блокчето във водата, за да бъде отскокът правилен. Иска да ме научи да “рисувам” красива и правилна парабола с тялото си по време на летежната фаза.

Страх ме е. Много ме страх.

Отказвам се, слизам от блокчето и трепереща отивам при татко.

Той ме води на тренировка по плуване и гледа от трибуните.

– Не мога. Страх ме е! – казвам и се разплаквам.

Но татко остана безкомпромисен.

Беше абсолютно супер железен:

– Можеш да се откажеш, но аз ще бъда разочарован. Моето момиче не е страхливец! Събери смелост и скачай!

И ми разказа една случка от неговата военна служба. После допълни:

– Винаги полагай усилия за да се справиш още по-добре. Можеш. Отиди и го докажи на себе си! Не на мен! Трябва да устоиш до края, Недялче! Ти можеш да скочиш!

Върнах си вярата. Върнах се на стартоворо блокче. Броих до 7 и скочих. Прелетях над летвата и се приземих във водата горе-долу по правилен начин.

Летежна фаза от около 3 секунди.

Това беше най-ефективната ментална тренировка в живота ми.

Помня я и сега осезателно, сякаш е тогава.

Тези три секунди във въздуха бяха първите от полета на моето хвърчило към рая.

Когато излязох от водата, потърсих татко с очи.

Погледнах го. В този момент на устните му се появи съвсем лека усмивка. А на мен очите ми се замъглиха. Капките от водата по мокрото ми лице се сливаха със сълзите. Надявах се никой да не разбере, че плача.

Изпитах гордост и прилив на сили, облекчение и щастие.

Не разочаровах татко. И повярвах, че мога, защото проверих на какво съм способна.

От тогава до днес с моя татко сме имали много пъти по 3 секунди полет.

И не винаги сме “приводнявали” успешно.

Но винаги сме си казвали:

– Ще устоим до края. И ще се справим. Защото нашето семейство е задружно и трудолюбиво.

Моят татко е моят истински герой. Има треньори, които вярват в победата повече от играчите. Татко така вярва в мен! Но именно тази вяра те учи на толкова много неща!

Моят татко не ми е купувал всичко, което искам, но ме научи на ценности. И на това да се боря за мечтите си.

Научи ме на труд. На дисциплина. И точно на тази вяра.

Баща ми е родопчанин.

Баба Неделя го ражда зад една врата на къщата ни в Девин.

Татко е строг. И справедлив.

Има “златни ръце”. Сам си е строил толкова много неща. И мен ме научи. И нас ни научи да обичаме думичката “градеж”.

Дори първоначалното работно заглавие на моята книга беше “Зидарчето Мингу”.

Татко запази семейството ни щастливо.

Татко е винаги там за мен, винаги там за нас, той е винаги на разположение

Умее да готви уникално вкусно, да пее родопски песни, знае перфектно френски и португалски, а как само танцува валс и танго…

Често ми казва тези трите:

Не можеш винаги да си герой. Но винаги можеш да останеш човек!

Когато между два дни има една нощ, времето винаги стига.

Истинската мъдрост и истинкият успех се постигат само със собствен труд!

С моя татко сме преживели заедно 25 пълни упойки.

С най-голямата вяра и с най-чистата обич на света… борили сме се с всякакви изпитания.

Борим се и сега.

Моят татко ме е научил, че дори когато е брутално трудно, не трябва никога да се отказвам. И аз сега вливам обратно тази вяра в кръвта му.

И понякога, когато наистина ми е брутално трудно с нещо, не се обаждам на татко, защото зная какво ще ми каже. Ще ми каже:

– “Не мога” не е истиснка дума, трябва да устоиш до края, Недялче! Можеш!

И аз се мобилизирам.

Чувам гласа му, кълновете на тази вяра живеят в мен и ме окуражават.

Благодара ти, татко.

За мен няма нищо по-мило и вълнуващо от това да звънна у дома и ти да ми отвориш… да се приберем с Лили при вас, майка, моята прекрасна майчица да е сготвила вкусна супичка, а ти да мъдриш философски съвети и да продължаваш да бъдеш строг и взискателен към всички нас.

Слушам те, радвам се, изпълнявам и си казвам:

– Щом продължава да е строг и взискателен, значи всичко е наред!

Благодаря ти, татко, че ни дадохте живот и ни отгледахте по прекрасен начин.

Лишавахте себе си от толкова неща, за да има за мен, Васко и внучетата.

Татко, благодаря ти, защото си бил строг и любящ към мен като дете и сега.

Нещата, които ме караш да правя винаги имат дълбок смисъл.

Най-добрият си! И любим.

Напълно незаменим.

Благодаря ти, че си обичал майка, брат ми и мен повече от всичко друго на света.

Вие, мили родители, сте моята основа. Опора. Всичко.

И доброто родителство е нещо, което пожелавам на всеки да може да има.

Бъди ни жив и здрав и на многая лета, мили татко!

Благодаря ти неизказано за всичко онова, което не се побира в думи на признателност и обич.

То само се усеща и вали… и се стича… като топъл дъжд в очите.

И сърцето.